До чешмата да отидат - слагат шапка!

Букурещ се явява голям снабдителен център за Добрич и Добруджа по време на румънската окупация. Създават се клонове на банки, развива се търговията, чрез внос на европейски стоки, което тласка и местните занаятчии към разцвет. Внасят се кожи, фини обработени материали, обувки, манифактурни стоки от Румъния, от Австрия, от Италия. Затова градът е моден център през тези години и не напразно го наричат „Малкия Букурещ”. Европейските стоки по качество и по цена са достъпни, защото няма мито.

И дали защото румънците са държали много на облеклото, или защото българката е гиздосия, пък и местният еснаф е ревнив относно външния си вид, се спазват строги правила в това отношение. Дамите никога не излизат в центъра на града или на църква и тържества без шапка. Винаги с покрита глава! Без шапка – абсурд да излязат! Някои казват: „До чешмата да отидат, слагат шапка”. С кърпа – никога. И то от най-модерните шапки, които се продават и по магазините с конфекция на Арон Леви, Къньо Овчаров, внос от европейските столици…

Но има и две много видни шапкарки в града – Елка, от тракийската махала и Цонка. Те изработват детски и дамски шапки. Има модели шапки с воалетки, които много елегантно и женствено се спускат до средата на очите.

Мъжките отделно, бай Станчо ги работи – на Георги Колев баща му, който и в момента майстори калпаци и барети в дюкяна в Стария Добрич. Станчо Колев е много виден шапкар в града, много известен и всички го търсят: човекът работи и с настроение, и с думи те привлича! И кожухари има известни – Петър Иванов, Чобанови, които освен шапки, предлагат и много хубави кожени палта – модерни, фини. Търговците като цяло са контактни. Няма намусен търговец или занаятчия, без да е любезен към клиента. Винаги усмихнат, може да си има своите проблеми, но те остават вкъщи, иначе конкуренцията е много силна.

Роклите, според модните тенденции, през зимния период са предимно от кашмирени платове, с нежни меланжирани нишки или комбинация между фин, мек вълнен плат с кадифе. Моделите между 1930-та и 1940-та година са по-класически, напр.: пола и джемпър, по-удължен с коланче, с подчертана талия, с две джобчета, понякога със средно-висока яка, леко заоблена. Официалните облекла обикновено са едноцветни, в зависимост от повода. На по-богатите вечеринки са тъмносини, черни, морскосини рокли, някои с гол гръб, с ръкавици до лактите и свободни пръсти, за да се виждат пръстените – много злато и сребро има тогава. Маникюри също се слагат, докато гримът е умерен – руж, но не силен, защото старите търговци не обичат прекалено гримирани и напудрени дами, просто всичко в мярка – колкото класиката разрешава.

Дамските обувки са с токчета. Най-луксозните вносни обувки продава Васил Станев. Освен него, има и обу

щари като Йордан Овчаров и Петко Йорданов, които произвеждат, но и внасят стоки и продават в свои собствени магазини - търговци с престиж за града. Салонните дамски обувки са кожени – от шевро или лак, а токчетата, в зависимост от модата – тънки или дебели, но никога груби. На тържествата, независимо, че е зима, се носят и обувки с открити пети.

Чорапите са копринени, основно румънски, много трайни и леко еластични, задължително с ръбове. Трябва много да внимаваш, да не се закачат, за да не се изкривяват ръбовете. Понякога те са леко фигурирани около ръбовете. Носят се с жартиери. Чорапите без ръб се появяват по-късно, а чорапогащи още няма.

Носят се също шалове – много фини дантелени или копринени, обикновено от внос, разноцветни, плетени с игли. Има и собственоръчно изплетени на куки, но също фино, с ресни, които топлят раменете на дамите.
Зимните палта са от английския „Палмерстон”, плътен плат, от който се шият и мъжките балтони, с кожени яки, в тон с цвета на дрехата. Котират се и яките от цели лисици.

Ръкавиците – също кожени, много фини, от внос, с копченца, със сребристи украшения, които се разкриват, когато дамата си вдигне ръката. Има и комбинирани ръкавици от кожа с плетени мрежички между пръстите. Носят се кафяви или черни, най-често, но и цветни, в тон с палтото, както и обувките. Местното производство ръкавици са от напа, малко по-груби, ежедневни.

За навън се обуват т.нар. шушони – гумени румънски боти или полуботуши, които също са нежни. Внасят се от фабриките в Констанца и Букурещ. В горния им край има лентичка от каракул – черна, къдрава кожа. Отсрани или отпред се закопчават не с цип, а с копчета. И въпреки, че са с лек грайфер, ботите са с токчета. Кухите гумени токчета се запълват с дървени кубчета, като за удобство се слага кожена стелка. С тези шушони дамите се движат по улиците на Добрич, който тогава е доста кален, ако няма сняг.

Мъжете носят черни или тъмносини официални костюми. Рядкост са цветните. Кафяви и бежови се ползват повече за дневните събирания. Ползват се и австрийски платове, на по-често английски. Предпочитат едноцветните тъкали или с дискретни райета, които придават стройна осанка. Господата са винаги с вратовръзки. Търговец в Добрич или реномиран занаятчия никога не ходи без възел. Костюмът включва панталон, елече, с джобен часовник на ланец.

Вратовръзката се закрепва със златна игла или дубле, т.е. позлатена. Имат елегантен вид – от пръв поглед разбираш, че имаш работа с търговец, улегнал човек. Папийонките са ползват само при много тържествени случаи – вечери или спектакли. Тогава театърът в Добрич е по-скоро самодеен, но гостуват много професионални трупи и това е мястото, където можеш да покажеш официалното си облекло. И както вече споменахме в предходните статии от рубриката, единствено в локала „Алба Юлия” посещаван само от тесен кръг богаташи, господстват папионките и високите колосани бели яки.

Мъжете ходят обезателно с бомбе или астраганен калпак през зимата. В официалния търговски свят няма каскет. Този вид шапка се появява с комунистически настроените пролетарии. На мода са дългите балтони от Палмерстон с кожени яки от каракул или полушубки, също от плат. В даден период, последен вик на модата са тънки метални бастунчета не само за дендитата, но и за по-улегналите по възраст господа. Но за младите елегантни мъже това е задължителен атрибут, както и кожените ръкавици.

Мъжките обувки, подобно на дамските, са от шевро или лачени, но заради калните улици, върху тях обуват т.нар. галоши – гумени обувки, половинки. Върху тях се слагат гети, с копчета отстрани, според цвета на обувката. Никой не се събува по чорапи, ходейки на гости. Това е недопустимо.

При по-големите разстояния, добричлии се придвижват с файтони. През останалото време – пеш. Градът между 30-те и 40-те години на миналия век не е много голям. Има две – три централни улици: сегашните „25 септември”, „Независимост” и „България”.