Потомци на Опълченец от Добруджа разказват за делата му

Петър Опълченов: "Моят прапрадядо Петър Алексиев - Опълченеца е роден през 1846 година в село Ходжилис в Северна Добруджа, близо до град Тулча, Румъния. Непокорен българин, той е заявявал неведнъж, че обича своето Отечество и е готов да се бие за Свободата на България. През 1877 години прапрадядо ми се включва като доброволец в Българското опълчение като част от Трета дружина на подполковник Павел Калитин. Сражава се в боевете при Стара Загора и участва в спасяването на Самарското знаме. Летописите сочат, че там той е ранен и загубва част от долната си челюст, отнесена от куршум. След това се лекува в Одеса, Украйна. След приключване на лечението той се установява в село Градини край Генерал Тошево. Там е оземлен, започва да се занимава със земеделие и създава семейство. Имал е 13 деца и 78 внуци. Починал е през 1908 година в село Градини. Награждаван е многократно за своята храброст и воинска доблест. Получил е български Орден за храброст, руски Георгиевски кръст и възпоменателни медали, които се съхраняват в Историческия музей в Добрич.Името му е вписано в Алея на опълченците на връх Шипка. В нашия град има улица, която носи името „Петър Алексиев Опълченов”.

                                            Петър Райчев - вляво; Петър Опълченов - вдясно;                                                                                                                        

Това са правнуците на Петър Алексиев - Опълченеца. Те споделят за делата и историята на своя прапрадядо.

Петър Райчев разказва: „Моят прапрадядо Петър Алексиев се е бил на Шипка в редиците на трета дружина. Неговият внук Петър Опълченов е мой дядо - оттам е нашата връзка. Има улица, кръстена на Петър Алексиев тук в Добрич, от което ми е много приятно. Като признание за това, което е правил за България“.

„Поради онзи строй, който беше преди сегашния, много не обичаха да се говори за тези хора, които са се били на Шипка. Моят дядо за пръв път ме заведе на военните гробища, да видя къде е погребан неговият дядо през 1992 година. Дотогава никой не беше говорил, че моят прапрадядо е погребан там, просто не даваха гласност на тези неща“ – спомня си той.

Имаме ли памет за събитията оттогава и предаваме ли я на следващите поколения?

Петър Райчев: "Трябва да продължаваме да говорим, да караме децата да искат да се научат, да им посочим примери, да се променят малко учебниците по история. Обичам да чета доста дебели книги, написани от хора, които използват факти от архиви. Тези книги, човек като ги прочете, сам самичък може да си направи ретроспекция на това, което са го учили, това което му говорят в момента, и това което е било, за да бъде бъдещето добро. 3-ти март е повод за гордост пред останалия свят, дори и пред Русия. Защото на Трети Март горе са се били българи, които са обичали България повече от себе си". 

Петър Опълченов: "За мен националният ни празник е ден, пропит с кръвта на героите, с въжделенията за свобода и независимост, с мечтите за чиста и свята република. Винаги съм се вълнувал на този ден и Ви благодаря, че чрез Вас мога да възкреся паметта на моя прапрадядо. В моята фамилия имате традиция на този ден да се събираме на гроба на прапрадядо ми във Военно гробище - музей, за да поднесем нашата обич и преклонение пред неговия героизъм. Имам роднина, който се е ангажирал да напише книга за неговия живот и дело".

Петър Опълченов казва, че младите хора са бъдещето на България. Той смята, че младите трябва да знаят, да помнят и да предават след тях безпримерния героизъм на всички герои, отдали живота си за свободата на страната. „Един от тези герои е моят прапрадядо и аз се гордея с този факт. Българската история е славна и ние трябва да я предаваме на децата си, защото народ, който тачи историята си има бъдеще“ – допълва той.