Потомци на Опълченец от Добруджа разказват за делата му

Петър Опълченов разказва за добруджанския опълченец: "Моят прапрадядо Петър Алексиев - Опълченеца е роден през 1846 година в село Ходжилис в Северна Добруджа, близо до град Тулча, Румъния. Непокорен българин, той е заявявал неведнъж, че обича своето Отечество и е готов да се бие за Свободата на България. През 1877 години прапрадядо ми се включва като доброволец в Българското опълчение като част от Трета дружина на подполковник Павел Калитин. Сражава се в боевете при Стара Загора и участва в спасяването на Самарското знаме. Летописите сочат, че там той е ранен и загубва част от долната си челюст, отнесена от куршум. След това се лекува в Одеса, Украйна. След приключване на лечението той се установява в село Градини край Генерал Тошево. Там е оземлен, започва да се занимава със земеделие и създава семейство. Имал е 13 деца и 78 внуци. Починал е през 1908 година в село Градини. Награждаван е многократно за своята храброст и воинска доблест. Получил е български Орден за храброст, руски Георгиевски кръст и възпоменателни медали, които се съхраняват в Историческия музей в Добрич.Името му е вписано в Алея на опълченците на връх Шипка. В нашия град има улица, която носи името „Петър Алексиев Опълченов”.

                         Потомците на Петър Алексиев - Петър Райчев - вляво; Петър Опълченов - вдясно;                                                                                                                        

Петър Райчев обаче споделя нещо по-различно: „Поради онзи строй, който беше преди сегашния, много не обичаха да се говори за тези хора, които са се били на Шипка. Моят дядо за пръв път ме заведе на военните гробища, да видя къде е погребан неговият дядо през 1992 година. Дотогава никой не беше говорил, че моят прапрадядо е погребан там, просто не даваха гласност на тези неща“ – спомня си той.

Петър Райчев говори за важността от това поколенията да продължават да разказват историята отпреди: "Трябва да продължаваме да говорим, да караме децата да искат да се научат, да им посочим примери, да се променят малко учебниците по история. Обичам да чета доста дебели книги, написани от хора, които използват факти от архиви. Тези книги, човек като ги прочете, сам самичък може да си направи ретроспекция на това, което са го учили, това което му говорят в момента, и това което е било, за да бъде бъдещето добро. 3-ти март е повод за гордост пред останалия свят, дори и пред Русия. Защото на Трети Март горе са се били българи, които са обичали България повече от себе си". 

Петър Опълченов казва, че него националният ни празник е ден, пропит с кръвта на героите, с въжделенията за свобода и независимост, с мечтите за чиста и свята република. „Винаги съм се вълнувал на този ден и Ви благодаря, че чрез Вас мога да възкреся паметта на моя прапрадядо“.  

Семейството на Петър има традиция на този ден да се събере на гроба на прапрадядо му във Военно гробище - музей, за да поднесат обичта и преклонението си пред неговия героизъм Роднина на Петър се е ангажирал дори с написването на книга за живота на Опълченеца от Добруджа.

„Младите хора са бъдещето на България“, казва Опълченов. Той смята, че младите трябва да знаят, да помнят и да предават след тях безпримерния героизъм на всички герои, отдали живота си за свободата на страната. „Един от тези герои е моят прапрадядо и аз се гордея с този факт. Българската история е славна и ние трябва да я предаваме на децата си, защото народ, който тачи историята си има бъдеще“.