Книга разказва историята на Докторския паметник в София

Инициативата за изграждането на Докторския паметник се заражда още през лятото на 1878 г., почти веднага след края на войната, по искане на лекарите и милосърдните сестри от болниците на Действащата армия. Паметникът се  предвижда да бъде в прослава на загиналите лекари, ветеринари, фармацевти, студенти и санитари в Руско-турската Освободителна война (1877-1878). След като на 13 юли 1878 г. е получено нужното височайше одобрение от руския император Александър II, измежду медицинската гилдия е пусната подписка за събирането на средства за въздигането на два подобни паметника. Техните предполагаеми места са гр. Търново (по-точно Марно поле) на Дунавския фронт и на Кавказкия фронт (в района на гр. Карс), където също са се водили ожесточени боеве между руската и турската армии. Спомоществуванията започват да се събират от руското Главно Военномедицинско управление и за кратко време набраната сума достига до 20 хил. рубли. Междувременно, след като София е избрана за българска столица е решено, че паметникът ще бъде изграден в столицата на бъдещата българска държава. Столичният Градският общински съвет  предоставя обширна площ за изграждането му, която днес обхваща една от най-емблематичните зони в града – пространството между Софийския университет и Народната библиотека. В хронологически порядък това ще бъде вторият руски паметник в младата българска столица, след като през 1882 г. е завършен и осветен т. нар. „Руски паметник“ по пътя към Княжево.

Изпълнението на паметника се осъществява по идея на чешкия архитект от руски произход Антон Томашек (1851-1900), известен в Русия като Антоний Осипович Томишка. Същият е автор на проекта за изграждане на храм-паметника „Рождество Христово“ в гр. Шипка. Събраните средства и архитектурният проект, заедно с макета на паметника от гипс, са предадени на градския архитект Адолф Колар, който организира неговото строителство. Изработката на монумента е възложена на италианския майстор-каменоделец Луиджи Фарабоско, като строителството му продължава повече от година - от декември март 1882 г. до 27 април 1884 г. Той представлява, както повечето паметници от тогавашната епоха, класическа пресечена четиристенна пирамида с височина около 10 м. и размери 8/10 метра. Тя се отличава с изчистеност и простота на архитектурната форма, граничещи със скромност и непретенциозност. Градежът му започва върху терена на някогашното турско гробище, който през 1889 г. по проект на общински градинар  швейцареца Даниел Неф е превърнат в градски парк, известен днес сред столичани като „Докторската градина“. Паметникът е разположен в геометричния център на градината, като край него е оформено кръгово движение. Основният строителен материал е бял камък (пясъчник), добит от района на с. Ташкесен (дн. с. Саранци, Софийско). Най-отгоре, върху каменната пирамида е положен саркофаг, изваян от монолитен блок от полиран сив гранит. С бронзови букви върху него са изписани топонимите на най-кръвополитните сражения, по време на които медицинският персонал дава най-много жертви, а именно – Плевна, т.е. Плевен (западна страна), с. Мечка, Русенско от южната страна, вр. Шипка от северната страна и Пловдив (източна страна). От сив гранит са изработени основата на постамента и цокъла. Върху цокъла са монтирани 8 бронзови венеца с ленти, поставени по два на всяка една от четирите страни на пирамидата. Венците, емблемата и плочата с надпис, който е посветен на загиналите „медицински чинове“ през войната, са изработени по специална поръчка в Италия. Емблемата изобразява един от най-популярните медицински символи (змия, обвила съдина и лечебно растение), а надписът върху плочата е на руски език и гласи „Медицинскамъ чинамъ погибшимъ въ турецкую войну (1877-1878)”.

През 90-те год. на миналия век венците са били откраднати и вероятно претопени за скрап от безродни вандали.  През 2013 г., когато е предприета основна реставрация на паметника, те са изляти отново, но скоро споделят участта на предишните. Върху изпъкналите хоризонтално подравнени квадри от пясъчник, от четирите страни на паметника са изчукани общо 531 фамилии и инициали на загинали  чинове от медицинския персонал на руската армия и българското опълчение – лекари, фелдшери, ветеринари, фармацевти, аптекари, санитари и студенти-доброволци, работили към руския Червен кръст. Церемония по официално откриване на паметника така и не е проведена, тъй като през 1884 г. настъпва криза в българо-руските отношения. Безспорно, той е една от най-ранните европейски постройки в София, изградени след Освобождението, но със сигурност е първият паметник в историята на Европа, посветен на загиналите във военни действия медицински чинове. Докторският паметник” е обявен за паметник на културата,  титулован като „Паметник на загиналите медицински чинове в руско-турската освободителна война”