Презалесяват 24 пояса изсъхнали полезащитни горски пояси на териотрията на ДЛС-Балчик

През миналият век на територията на страната ни е имало много ерозирали каменисти терени, които лесовъдите залесяват с бор. Навсякъде където е било възможно са създадени култури от черен бор, дори и на надморска височина, която е нетипична за иглолистни видове, като целта е била те да спрат ерозията; да подобрят микроклимата и почвените условия и след това да бъде извършено залесяване с широколистни видове, обясни зам.директорът на ДЛС-Балчик инж. Радослав Радев. Той каза още, че при залесяването тогава се е предвиждало иглолистните култури да бъдат отсечени след около 40 години и на тяхно място да се залесят отново иглолистни, ако почвата не е много и широколистни, ако е образуван достатъчен почвен слой.

По-голямата част от бора вече съхне, защото Добруджа не е типичното му месторастене, а и засушаването през последните години оказва своето негативно влияние. След изведените отгледни сечи през годините, в повечето иглолистни гори се наблюдава процес, при който местните широколистни видове са се „самозалесили“ и след отстраняване на боровете и нежеланите храсти започват да се развиват много добре. Това всъщност е и по-просто обяснение за трансформацията като процес и той е изключително важен, защото иглолистните култури вече са си свършили работата и трябва да бъдат заменени. Природата е най-добрият лесовъд – ние трябва да следваме и подпомагаме естествените процеси. Докато при изсъхналите пояси нямаме други варианти освен да ги залесим,  повечето гори могат да бъдат естествено възобновени. Нека не забравяме и нещо друго, че трансформацията и възобновяването са икономически по-изгодни за стопанствата, разясни инж. Радев. Той призова хората да подхождат с разбиране към всички процеси в гората, защото работата на лесовъда не е свързана само със залесяването – тя е съвкупност от много дейности, като всички те водят до по-здрава и устойчива гора.