РИМ - Добрич: За произхода на името Шабла

За историята и името на Шабла пише д-р Боян Тотев:

"Според най-популярната от тях, Айша абла (кака Айша) живеела близо до морето, но в следствие на чумна епидемия се е преместила на ново място, заедно със своите хора. Новото село нарекли на нейното име Айшаабла, като с времето, след  отпадането на първата сричка, е останало днешното Шабла.

Наистина, най-ранните известни до момента писмени източници (османски регистри от 1573г.) показват, че древното селище Шабла е населено от мюсюлмани. Неговото име обаче не е турско и постепенно е станало неразбираемо за местните жители. Приказката за Айша Абла, явно е опит то да бъде обяснено, от и пред хора, които нямат историческата памет за значението му. Водейки се от максимата, че във всяка легенда има частица истина можем просто да отчетем, че според старите жители, възникването на топонима Шабла е свързано с местността край морето. Друга етимология гласи, че Шабла произлиза от сабя, а селото е наречено така на името на лапада, който расте там в изобилие.  В търсенето се включва и професионалният лингвист Борис Симеонов, според който името е с прабългарски произход и означава, черпак, лъжица. Друга версия гласи, че Шабла е видоизменено от птицата чапла, която се среща в района.

 Особено внимание заслужава версията, че името Шабла е с римски или тракийски произход и произлиза от латинската дума sabula-пясък. Възможно ли е това? Мястото и имената на града през тракийското, римското и ранновизантийското време са добре известни. Древното селище е било разположено на носа. С тракийският период е свързано неговото първо име Карон Лимен (залива на Карите). Този топоним се запазва, а през римското и ранновизантийското време е видоизменен на Кария и Карея. Писмени сведения за това са оставили древните географи Помпоний Меза, Ариан, съставителите на анонимния Преперпус на Черно море, както и хрониста Прокопий Кесарийски.

Общото между изброените дотук версии за името Шабла е едно. Всички те опитват да обяснят произхода на името, използвайки лингвистични похвати и нито една от тях не използва реални исторически източници. И все пак, какъв е произходът и значението на името на съвременния град Шабла? Преглеждайки и анализирайки документи, свързани със създаването и историята на фар Шабла попаднахме на поредица от сведения, които дават отговор на този въпрос. През късното средновековие, името на малкото и не особено интересно за пътешественика село Шабла, винаги е било в сянката на известния нос Шабла. Местността е била от изключително важно значение за корабоплаването по западното черноморско крайбрежие. Дори след изоставянето на пристанището на Кария, носа, известен под новото си име Шабла е базов ориентир за избягване на коварните морски течения, плитчини и скалните рифове в района. По тази причина през 1768г. османската власт построява известния фар, след което значението на района нараства още повече. Под името (Cabler/Sabla/Шабле) носът, фарът и местността около него, присъстват във всички карти и навигации за черноморско корабоплаване. Селото Шабла е отбелязано само на част от тях, небрежно и винаги с по-малки букви. Логично, именно местността около нос Шабла дава името на едноименното селище, а не обратното. Много е вероятно то да е съществувало първоначално в близост до морето, както е описано в турската легенда за Айша абла. В този ред на мисли, значението на думата Шабла, може да бъде обяснено с някои от документите, описващи фар Шабла и околната местност. Такова описание дава през далечната 1786г.  австрийския офицер Венцел Еддер фон Боняр: “Тук има падини и пясъчни дюни, предимно натрупани направо върху земята, които се срещат по единично и на малки групи по целия бряг, но общо взето той е гол. По него не се срещат дървета или някакви други ориентири… Портата издигнала на 5 мили от село Калъч бей кьой [с. Тюленово] висока фарова кула, наречена Шабла фенер или Пясъчния фар, която се издигала направо върху естествения терен и светлината ѝ се виждала отдалече“.

Други важни сведения за местността, дават френски карти от края на XVIIIв.  в които северно от фара е отбеляно селището Samoula.  Две лоции (от 1850 и 1854г), също описват нос Cabler или Camоula. Първото име Чаблер или Шаблер е може би най-разпространеното в древните карти и навигации име на района. То произхожда от латинската дума за пясък-sabla и турския суфикс за множествено число (-лер) и означава „пясъци“. Като синоним на Cabler (Шаблер) в текста на и на двете лоции присъства името Camoula, в което е лесна за разпознаване турската дума „кумула“ със значение на пясъчна дюна. Явно в австрийския текст и в двете френски лоции към името на нос и фар Шабла е прикрепен неговият буквален превод, който макар и през различни езици и векове има едно и също значение-пясък, пясъци, дюни. Подобна смесица между латинско и османско име е употребено в словосъчетание Cabler Seghi със значение на пясъчно крайбрежие, а описанията на местността представени от различни мореплаватели, ясно свързват името Шабла с специфичния „пясъчен“ ландшафт на морския бряг в района и възможно с отбелязаните на картите подводни плитчини. Най-ранното споменаване на Шабла и Шаблар се среща върху морска карта от началото на XVI в., но е напълно възможно неговия по-древен произход. Със сигурност обаче, възникването на името не трябва да се търси в античното „карийско“ време (когато характерна особеност на носа е било ограденото с изкуствени рифове пристанище), а в периода след неговото изоставяне, най-вероятно в следствие на голямото земетресение и цунами през 545 година.

За древните градове по българското северно Черноморие е характерно, че през средновековието те губят своите антични имена и ги заменят с нови: Одесос(Варна), Дионисопол(Балчик), Бизоне(Каварна). Някъде през този период името на древната Кария е заменено с Шабла. Латинският произход на името(държавен език във Византия е средногръцкия) подсказва, че това е станало в по-късен период, когато в Черно море господстват корабите на италианските търговски републики. През XIII-XVв. нос Шабла е важен ориентир на морския път между кримските генуезки колонии и Константинопол. Показателен е и фактът, че през XIII в. в Югозападна Франция възниква известния град-пристанище Les Sables d’Olonne – пясъците на Д‘Олоне, което е пряко свидетелство за съществуване на идентична латинска топонимия в приморските европейски райони.

Вероятно през османския период, нос Шабла или местността около него(Шабла Себги), Кумула дават името на селото Шабла, най-ранни сведения за което имаме от XVI в. Много е вероятно това да е станало и поради първоначалното му местоположение до морския бряг, сведения за което са запазени в легендата за Айша абла. Както виждаме обаче, самото име Шабла няма османо-турски, а латински – генуезки или западноевропейски произход от периода на средните векове".

Източник: Регионален исторически музей - Добрич