Надежда Иванова: Мечтая и в нашата българска политическа действителност нещата да се променят

Надежда Иванова  е Директор на ЧПГ „Райко Цончев“. Завършила е Културология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, изучавала е Културно-историческо наследство в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Има специалност учител „Философски цикъл”. В момента е докторант в СУ „Свети Климент Охридски” по Етномузеология. Работила е в Регионалния исторически музей в Добрич в продължение на 17 години, изпълнявала е временно длъжността директор. През последните години е била учител по История и цивилизация в ЕГ „Гео Милев”.     

Проследихте  ли изборната нощ? Как ще  коментирате резултатите?

Да , проследих изборната нощ и видях предварителните резултати, които агенциите изнесоха. Все още не съм абдикирала от гражданските си отговорности, както повечето от българите. Разбирам проследяването на политическата ситуация като вменен дълг. За много хора думите „политик“ и политика станаха синоним на пошлост, на нещо нечисто, което полепва по теб. За мен заниманието с политика трябва да е въпрос на отговорност към общността. Ако се върнем в Античността ще си припомним, че участието в обществения живот и в политиката е било въпрос на чест. Гражданите на полиса са живеели с ангажимента приз целия си живот с максимално усърдие да се подготвят за тази си роля. Мечтая и в нашата българска политическа действителност нещата да се променят. Виждам, че все повече млади хора имат изградена позиция по важни обществени теми и ги окуражавам да споделят мнението си.

Относно резултатите – не мога да кажа, че съм изненадана от нещо. Всичко, което се случва в настоящето има своето обяснение и предзададеност в миналото. Много от хората си мислят, че българите имат къса политическа памет, но не е така. Верно е, че критичната маса народ в годините на прехода намаля драстично, но все пак съм убедена в съществуването на колективната памет  

Мислите ли, че този път политическите партии ще успеят да излъчат редовно правителство?

Ако го направят, то ще е с цената на доста сериозни компромиси. Дори си мисля, че твърдите ядра в партиите могат да се възпротивят, особено ако лидерите им излязат отново с мантрата за „исторически компромис“ в името на България. Мисля, че с някои неща не бива да се правят компромиси. Ако се позовем на примерите от миналото ни можем дори да предречем политическа смърт и забвение за тези партии и коалиции, които кардинално са готови да „изменят“ на принципите си заради министерски кресла и постове.

Ръководите училище, работите с млади хора. Важно ли е да имаме действащ парламент и редовно правителство?

В образованието винаги има много спешни за решаване неща, някои от които се отлагат във времето поради липса на редовно правителство. Наложителна е промяна в учебните планове, едно поколение педагози се заменя с друго и трябва да се помисли за менторство и приемственост,  трябва да се проведат отложените конкурси за директори, да се напълнят със съдържание създадените STEM центрове, защото иначе сме обречени да имаме само лъскава обвивка на нещо, което не можем да използваме рационално. Компютрите и 3d принтерите са важно нещо, не те не правят училището по-добри място и не придават добавена стойност на образованието.

Избирателната активност не е особено висока. Къде се крият причините-в нас, избирателите, в политиците, в изборния процес?

В усещането , че от отделния  човек нищо не зависи. Че „нещата“ се редят някъде на високо, при закрити врата, от хора водени от финансови интереси, а не от морални императиви и грижа за хората. Но това също се възпитава и тук училището отново е в дълг на младите хора.