Празникът на младостта и любовта Лазаровден отбелязваме днес

Повече за празника и неговите традиции разказва уредникът в РИМ Добрич Лена Кирилова

Празникът на младостта и любовта Лазаровден отбелязваме днес

В православния календар празникът Лазаровден е посветен на чудотворното възкресение на св. Лазар. Както в повечето от празниците в календара и тук виждаме едно прекрасно преплитане на християнски и предхристиянски вярвания. В народния календар празникът Лазаровден е един от най-жизнерадостните, закачливи и пищни празници, който е свързан с възраждането на природата.




Един от най-важните ритуали на този ден е лазаруването – момински пролетен празник, който символизира преминаването на девойките в друга възраст, когато вече са готови за задомяване. Подготовката на лазарките започва още в началото на великденските пости. Разпределят се на чети, като всяка чета трябва да има хубава мома, която много добре да може да играе и да води лазарското хоро. Те разучават обредните песни, благословии и танци. Лазарските песни са едни от най-красивите в народното творчество и показват едни от най-високите достижения на прекрасната народна любовна лирика. 

Лазарките трябва да посетят всеки дом. Те първо пеят на най-стария стопанин и с песните си благославят и наричат всеки дом да бъде здрав и честит . Вярва се, че в къща, където са пели лазарки, ще се радва на здраве, плодородие, щастие, сговор и обич. Лазарките пеят и на нивите, ливадите и чешмите, които също благославят за плодородие. 

В Североизточна България е много разпространен обредният танц буенец или буенек. В танца участват девойка, която е облечена в мъжка риза, с колан на кръста, калпак, обкичен с цветя и булка, която е по-малко момиченце, което е забулено с червено було. Задължително през великденския пост хорото е несключено. 

На другия ден, Цветница, лазарските игри продължават. Извършва се обредът на реката, наречен кумичане. Всички девойки отиват на реката и пускат своите венчета, като правят последен поклон пред моминството. Тази, чието венче излезе най-напред, се нарича кумица. Пред нея всички спазват мълчание до Великден, а на третия ден от Великден всички й отиват на гости с дарове и тя символично им прощава. 

Лазаровден е празник на младостта, на любовта, на възродената природа и ненапразно е един от най-чаканите празници, съхранен и до днес.