Днес е Цветница!

Празникът е в неделята  след  Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Цветница е посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

На Цветница се изпълнява последния лазарски обичай – "кумичене". Момичетата отиват на реката, пускат своите върбови венчета – дар за славянската богиня на любовта, младостта и семейството Лада, гадаят за женитба и избират „кумица“ („кръстничка“), на която „говеят“ /„не гълчат“/до Великден. Привечер на мегдана, където накрая се събират всички групи, към лазарското хоро се присъединяват и ергени и се играе първото сключени хоро след Великденските пости. Цялото село се сбира да се полюбува на гиздавите моми, да послуша жизнерадостните песни, да бъдат огледани и избрани бъдещите невести. Макар и свързан с конкретно религиозно събитие – тържественото посрещане на Исус в Йерусалим, в народните представи Цветница е ден  на цветята, на младостта и красотата, на пролетното обновление и възраждащия се живот.