Красимира Султанова - цигулка и Мария Славова – пиано на наша сцена довечера

Красимира Султанова е концертмайстор на Камерен оркестър „Дианополис“ Ямбол, и е позната като изпълнител с прецизна до виртуозност техника и артистично майсторство. Цялото й семейство е свързано с музиката и изкуствата. Баща й Николай Султанов – цигулар и диригент е основател на камерния оркестър в Ямбол, майка й е виолончелист, а брат й е оперният певец Георги Султанов. Любопитен факт е, че дядо й е любимият на поколения българи актьор Петър Слабаков. След завършването на музикалното училище в София тя продължава образованието си в Музикалната академия „Роберт Шуман“ в Дюселдорф, в класа на проф. Роза Файн. Освен първа цигулка на „Дианополис“, Красимира Султанова гастролира и като солист на почти всички големи оркестри у нас и в чужбина.

Мария Славова е родена в град Добрич. Първите си уроци по пиано започва в ранна детска възраст при Надежда Анкова. Завършила е СМУ „Добри Христов” в гр. Варна и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в гр. Пловдив със специалност пиано. Изучава орган под ръководството на проф. Нева Кръстева. Паралелно с преподавателската си дейност активно концертира като пианист и органист. Участва в многобройни концерти като солист, камерен изпълнител и акомпанятор у нас и в чужбина. Сътрудничи с различни хорови и инструментални състави. В цялата страна изнася самостоятелни органови концерти, както и в партньорство с известни музиканти. Създател и активен участник в Пролетния органов фестивал – Добрич. В момента е пианист - органист в Камерен оркестър „Дианополис“, Ямбол.

Ето нейните бележки за програмата на концерта:

Двучастната соната в ми минор KV304, създадена от Волфганг Амадеус Моцарт през 1778 г. по време на престоя му в Париж, е пронизана от дълбоко трагично чувство. В първата ѝ част по думите на немския изследовател Херман Аберт е отразена „постоянна борба между умореното разочарование и неукротимото упорство”, а във втората – Tempo di Minuetto, макар настроението да се смекчава, остава до край обзето от типичния моцартов песимизъм.

Първата соната за цигулка и пиано на Лазар Николов е писана през зимата на 1953/54 г, когато композиторът задълбочава своите търсения и усъвършенства композиционната си техника, основана на принципите на свободната додекафония. По думите на автора „първата и третата част са изградени с помощта на самостоятелно развиващи се гласове”, чрез които „експресията расте, напрежението е изострено”, а втората и четвъртата със своя лиричен характер и поетичност уравновесяват формата. Музиковедът Петър Щабеков определя сонатното творчество на Лазар Николов като „самобитно и високоразвито майсторство, назрявало в процеса на продължителни творчески търсения, отразяващо нови естетически възгледи, които възникват с проблематиката на новото време.” Чешкият композитор Леош Яначек започва да работи върху своята Соната за цигулка и пиано през 1914, но дълго след това нанася промени по текста и я завършва едва през 1922 г. Музиката ѝ е пронизана от тревожни, нервни мотиви, носи романтическа страстност, основана на фолклорни мотиви. Милан Кундера охарактеризира стила му по следния великолепен начин: „пребогата емоционална палитра, сблъсък без преходи, главозамайващо наситен, нежност и бруталност, ярост и покой”. И така – три сонати, трима композитори, три различни музикални епохи. Какво ги свързва? Дълбоко съкровената изповедност, съзнателният отказ от външна ефектност, пределната честност на великите творци, съумяващи да уловят духа на своето време в цялата му противоречивост и сложност.

Билети може да бъдат закупени от 16:30 часа в залата.

Програма:

- Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) – Соната KV 304 ми минор за цигулка и пиано

- Лазар Николов (1922-2005) - Соната № 1 за цигулка и пиано

- Леош Яначек (1854-1928) - Соната за цигулка и пиано