Явор Гечев: България настоява за допълнителна защита от ЕК за земеделските производители

Министърът припомни, че секторът в момента е засегнат от пазарни аномалии, в резултат от руското нашествие в Украйна. „Позицията на държавата е, че оставаме солидарни с Украйна, но наблюдаваме сериозни проблеми и в резултат поискахме от ЕК кризисни мерки и по-балансирано отношение към коридорите на солидарността“, каза Явор Гечев.

Наличните складови запаси от пшеница достигат 3 070 102 т към 31 март, от царевица са 1 555 405 т и от черен маслодаен слънчоглед са 1 318 433 т.

Участниците в Консултативния съвет бяха запознати с обзор за тенденциите на вътрешния и международния зърнен пазар, както и с актуална информация за състоянието на посевите в страната след обследване, проведено в периода 24-30 март. Засетите площи с есенни култури през 2022 г. включват 1 184 307 ха пшеница, 115 612 ха ечемик, 7 514 ха ръж и 13 079 тритикале. От засетите 103 955 ха рапица в резултат на неравномерните валежи са пропаднали 8 659 ха.

Данните показват, че оценката на моментното състояние на обследваните посеви е „добра“ до „много добра“ за 83,0% от площите с пшеница (аналогично спрямо 2022 г. – 84,0%) и при ечемика 81,0%, аналогично спрямо предходната година. Фитосанитарното състояние на обследваните посеви се определя като добро. През следващите месеци, при наличие на подходящи агрометеорологични условия, подхранване на посевите и провеждане на растителнозащитните мероприятия, се очаква нормално развитие на есенниците. Предвид моментното състояние на посевите с пшеница и ечемик, се очаква формирането на много добра зърнена реколта през 2023 г.

От своя страна зърнопроизводителите заявиха, че в резултат на икономическата ситуация секторът е достигнал до критична точка и бъдещето му зависи от действията, които ще бъдат предприети в следващите месеци.

В заключение министър Явор Гечев коментира, че диалогът продължава, както и усилията на държавата в посока насърчаване на износа.