И България готви забрана за внос на украинско зърно

След масовите протести на земеделските производители не само у нас, но и в Румъния, разговаряме с Радостина Жекова за това как ще се отрази подобна мярка на стопаните.

Идеята да се забрани вноса на украинско зърно, добра ли е?

Ние от септември месец  вървим заедно с другите браншови организации на пограничните държави, вървим с една и съща цел и на практика преди седмица беше разписана една декларация от 11 браншови организации,  от пет държави, членки на ЕС, в която твърдим, че  това трябва да престане, по начина, по който се случва с транзитните коридори и това всъщност е отзвукът. Полша издадоха заповед, която гласи, че забранява  вноса на украинска продукция, изредени са доста артикули  вътре. Тази мярка се взема до 30 юни, за да може пазарът да се освободи. Министър Гечев вчера и днес заяви, че българското правителство  ще последва примера на Полша и ние се надяваме наистина да е така. В този смисъл,  това беше и целта, която имаме - да можем ние да имаме прозорец, в който да продадем стоката, която е налична, защото складовете са пълни. В България има стока над 4 милиарда лева в складовете на земеделските производители  и това трябва да бъде реализирано преди жътва.

Основно се внася слънчоглед у нас. Има ли пазар на маслодайната култура?

По последни данни от Министерството на земеделието  в България има внесени над 1 500 000 тона слънчоглед. България произвежда годишно 2 милиона тона слънчоглед.  Да, ние по принцип внасяме заради високите мощности, които имаме, внасяме около 500 000 тона, за 2021, 2022 г. Т.е. за България не е ново това да внася слънчоглед. Но количеството, което  е внесено е безумно, т.е. то замества произведеното в България. Това, което изкараха министерството като справка, цената на украинския слънчоглед за първото тримесечие,  което е внесено е с цена 550 евро на тон. Българският слънчоглед февруари - март достигна до 720 лева, в момента има предложение на 630 лева за тон. Т.е. цената е доста по-различна от това,  което вносителите  плащат от Украйна или поне по договорите, които са разписали 2022 година.

 Очаквате ли да има раздвижване на пазара, ако мярката се въведе и у нас?

Истината е, че в България има страшно много слънчоглед. Т.е. ние първо трябва да изчакаме хората, които внесоха слънчогледа  да си го преработят.  Той да бъде изнесен под каквото и да е форма, дали ще е шрот или олива. Но в крайна сметка,  ние просто трябва да изчакаме това количество да свърши, за да започнат да търсят българския слънчоглед.  И аз не съм убедена дали тези два месеца, които ни предстоят - май и юни,  ще бъдат достатъчни за преработката на този слънчоглед.

Пшеницата също не е продадена. Не се ли търси пшеница или цената е ниска?

Миналата година се опитахме да избегнем инфлацията, т.е. нямаме за цел  да ставаме милионери или милиардери.  Инфлацията, която върви в бранша е изключително висока, говорим за инфлация от порядъка  на 40-50% и опитвайки се да запазим продукция,  за да можем да продаваме впоследствие и да не губим от инфлацията на парите се оказа, че сме направили грешка тази година. Разликите са огромни в цените. Ако  старата на пшеницата,  2022 реколта беше около 700 лева, между  650 и 700 лева, в зависимост от качеството, в момента говорим за цени  между 400-450 лева.  В тоя смисъл понесохме загуби на база на разходите, които имаме, на база на разходите, които инвестираме в 2023 година, защото те са още по-големи отколкото в 2022 г. Така че е трудно, наистина много трудно.

Очаквате ли фалити в бранша?

Фалитите в селското стопанство са малко имагинерни, т.е. нашите задължения се поемат от фирмите доставчици, там отива най-голямото перо, защото себестойността е изключително висока. Там е търпение и банкови кредити. Една част от колегите теглиха безумни банкови кредити, за да могат да изплатят ренти, да си изплатят задълженията, защото те са с падеж, не можеш до безкрайност да ги разсрочваш. В тоя смисъл фалити ще има. Лошото е, че удрят първо най-малките. Винаги е така,  защото най-малкият  работи, това е семеен бизнес, в крайна  сметка трябва да оцелее семейството. И аз вече познавам хора, които се отказаха,  с малко земеделие - 500-700  декара. Просто се предадоха и няма да изпълняват нито зелените сделки,  които Европа иска да изпълняваме, нито ще се занимават със земеделие повече.