Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден…

Според народните представи Свети Георги носи лято, а Свети Димитър – зима. Двойното годишно деление и практикуваните векове наред обичаи ни отвеждат към древни култове и митологични идеи за двоичността на заобикалящия ни свят. Приготовленията за празника, наричан неслучайно „Цветен Георги“, започват с брането на цветя, зеленина, разцъфнали клонки и окичване с тях на къщи и стопански постройки, добитък и хора. Вечерта срещу празника с мълчана вода, с натопени в нея зеленина и билки, се приготвят обредните хлябове, украсени задължително с гергьовско кокалче. В Северна Добруджа се запалват восъчни свещи по дърветата в двора. Според народните представи на този ден росата и водата придобиват лековита сила. Болни и здрави се търкалят по росните ливади, поливат се с цветна вода и се къпят за здраве и плодовитост в изворите и реките. Рано сутринта всички се теглят на кантар и се люлеят на завързани на раззеленени дървета люлки. Срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овцете и с изгрева на слънцето ги подкарват със зелена клонка на паша, след което се извършва и първото обредно доене – през сребърен пръстен, във ведро, обвито със зелен венец. В чест на светеца покровител се коли курбан – мъжко агне, захранено за плодородие и богата паша със сол, трици и трева. С кръвта му бележат за здраве челата на децата и праговете на къщата – да не влизат болести. Костите на жертвеното животно се заравят на нивата, под плодно дърво или в мравуняк, за да се плодят овцете. Широко разпространена е представата, че на този ден заровеното имане „играе” със син пламък на земята. Нощта срещу празника е свързана с вярването за „маменето“ /обирането/ на плодородието и максула от магьосници. За предпазване от мамници стопанката ръси с просо около къщата. Празничната общоселска трапеза се прави на „зелено” – на полето, до кошарите, до оброчище на Свети Георги. На нея сядат всички –млади, стари, деца…На Гергьовден всеки стопанин обикаля нивите си и бодва в тях разлистено клонче. Този обичай е свързан с легендата за Свети Георги, който обхожда посевите и полята, за да завали „дъжд, от който всяка капка жълтица става”. Денят след Гергьовден е познат като „разпус” или „рани-поле” и се тачи като ден на полето, което дава прехрана на хората

Източник: РИМ Добрич