115 години НЧ „Христо Ботев 1908“ празнуваха в село Житен
НЧ „Христо Ботев 1908“ в село Житен, община Генерал Тошево, отпразнува своята 115-годишнина
Годишнината събра хора от различни поколения, жители и гости на селото, които препълниха до краен предел голямата зала на културното средище. По време на откриването на тържеството, беше направена кратка ретроспекция за живота на читалището – от неговата поява до наши дни. Изброени бяха имената на много обикновени хора, учители и заслужили дейци, оставили своя отпечатък върху историята на едно от най-старите читалища в община Генерал Тошево.
Самото тържество се превърна в истински празник за селото. Първи на сцената се появиха домакините от село Житен, а специален поздрав за домакините отправи фолклорната група на читалищните секретари от община Генерал Тошево. И продължи с изпълнения на самодейните състави от селата Сноп, Зограф, Изворово и Росица. Кулминацията на празника и изненадата-подарък за всички присъстващи, беше мини концертът на талантливите деца от СУ „Св. Климент Охридски“, град Добрич. Младите музиканти развълнуваха публиката с изпълнението на няколко популярни български песни.
Историята на НЧ „Христо Ботев 1908“, в село Житен е много пъстра и интересна. Преди 115 години със заповед №2749 на Министерството на просвещението в селото е основано читалище, на което е дадено името „Просвета“. Години по-късно читалището приема името на Христо Ботев, припомнят от община Генерал Тошево. Началото е положено от учителите Петър Сотиров – Даскала, Георги Вълчев, Петър Иванов и техните ученици. След 1913 г. румънските власти спират читалищната дейност до 1938 г., когато е организирано читалище с председател румънския учител Пападопол и поп Тодор Стоянов. След 1942 г. председател на читалището е първият учител Ради Кушков, а членове са Петър Николов, Янаки Недялков, Петър Ганчев, Марин Вълчев и Трифон Тодоров. Още тогава, под ръководството на учителите Ради Кушков, Къна Дечева и Лиляна Цолова, се представят пред публика пиесите „Вълшебен пръстен“ и „Момини сълзи при жална мащеха“. За целта е направена малка сцена в една от класните стаи на училището. С тези инициативи се поставя началото на художествената самодейност, става ясно от историята на читалището.