Изследване в 57 държави: Българските четвъртокласници показват добри умения за четене

Изследването се провежда на всеки 5 години от 2001 година. Проучването в България обхваща 4043 четвъртокласници от 151 училища в страната, както и техните 212 учители и родителите на 4037 от тях. PIRLS измерва техните способности да разбират съдържанието на различни текстове като използват набор от познавателни процеси. Изследването се фокусира върху двете основни цели при четенето на учениците в и извън училище: четене с разбиране (художествени текстове) и извличане и използване на информация (научно-популярни текстове). Средният резултат по четене на българските четвъртокласници е 540 точки, който е доста над средния за страните. Най-добре се представят учениците от Сингапур (587 т.), Хонконг (САР) (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.) и Полша (549 т.). Резултатът на България показва, че въпреки различното числово изражение (в брой точки), няма статистически значима разлика в постиженията по четене на българските четвъртокласници и тези от Швеция (544 т.), Австралия (540 т.), Чехия (540 т.), Дания (539 т.), Норвегия (539 т.), Италия (537 т.) и др.

PIRLS използва международни сравнителни равнища на способностите като разделя способностите на учениците спрямо четири точки от скалата на постиженията, наречени международни сравнителни равнища на способностите: напреднало равнище (625 точки); високо равнище (550 точки); средно равнище (475 точки); ниско равнище (400 точки). Напредналото равнище включва компетентности, които не са обхванати или са слабо обхванати от учебното съдържание до и за съответния клас и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. Високото равнище (550 точки) е това, което повечето ученици би трябвало да са достигнали, а ниското (400 точки) е това, което всички ученици би трябвало да са достигнали.

Според данните през 2021 г. българските четвъртокласници се справят по-добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране) отколкото на тези с информативна цел (за извличане и използване на информация). Почти половината от българските четвъртокласници достигат високото равнище на способностите по четене, а 16 % имат способности над напредналото равнище. За сравнение средно за страните напредналото равнище на способностите се достига от едва 7% от учениците.

Към изследването са разработени няколко въпросника, които се стремят да изучат контекста, в който учениците развиват уменията си за четене – семеен, социален, училищен и този в класната стая: въпросник за ученика, въпросник за родителите, въпросник за учителя и въпросникът за директора. Данните сочат, че 80% от българските ученици учат в училища без никакви проблеми с дисциплината и сигурността и имат постижения от 549 точки. В училища с проблеми в дисциплината и сигурността, според директорите им, учат 4% от българските четвъртокласници. Те имат постижения от 458 точки или с 91 точки по-ниски.

Образователните възможности в семейството са факторът, който има най-голям ефект върху резултатите на българските четвъртокласници.

Компонентите, които изграждат скалата на образователните възможности в семейството, са броят на книгите и детските книги у дома, образованието и професионалната заетост на родителите. Тази скала е формирана от отговорите на родителите. Учениците са с „много възможности“, ако средно имат у дома повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, поне един от родителите им има висше образование и поне един работи от тях като специалист или професионалист. Учениците са с „малко възможности“, ако средно имат 100 или по-малко книги у дома, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от средно образование и не работят като специалисти или професионалисти.