Концерт с музиката на Джоакино Росини в Добрич на 26 май

Солисти са: Галина Великова, Даниела Рабчева, Атанас Атанасов, Паско Ташев, Радослав Радев. На рояла ще бъде Мария Славова.

Билети ще се продават от 16:00 часа в залата. Цената на един билет е 5 лева, а за пенсионери и учащи е 2 лева.

Един от най - великолепните оперни композитори - Джоакино Росини /1792 – 1868/ дебютира със своя опера едва 18-годишен, а през следващите шест години композира още петнадесет мелодрами, сред които „Танкреди“, „Италианката в Алжир“ и „Турчинът в Италия“. Музиката му не само съпровожда персонажите, тя ги характеризира, „обрисува“ ги. За него Стендал пише: „Няма друг човек след смъртта на Наполеон, за когото да се говори ежедневно както в Москва, така и в Неапол, както в Лондон, така и във Виена, както в Париж, така и в Калкута“. Сред най - известните му опери са „Севилският бръснар“, „Крадливата сврака“, „Пепеляшка“, „Семирамида" и „Вилхелм Тел“. На върха на славата си, когато е едва на 31 години, се оттегля от света на операта и се ограничава с композиране на камерна музика и сонати за пиано. И така до неговия последен шедьовър – месата „Petite messe solennelle” от 1863 г., която самият автор определя като най - интимното си творение. Талантлив, красив, чаровен, елегантен, гениална музика, любов и гастрономически рецепти – кратката характеристика на прочутия композитор. „Дайте ми сметката от пералнята и аз ще я направя на музика”, обичал да казва той. И още един щрих към гениалния италианец – свирил е на няколко струнни инструмента и сам дирижирал оперите си. Признат от Ференц Лист и Камий Сен - Санс за отличен клавирен изпълнител. Рисувал живопис и пишел с таланта на писател. Според музикалната критика неговото творчество представлява нов етап в развитието на италианската опера. Музикално-сценичните произведения на Росини се считат за основата, върху която по-късно италианското оперно творчество ще достигне до своя най - голям разцвет.

Росини първоначално написва „Messe Solennelle“ за дванадесет певци, четирима от които солисти, две пиана и хармониум . По-късно създава оркестрова версия, включваща допълнителна част „O salutaris hostia “ като сопранова ария. Тази версия на литургията не е изпълнявана приживе, защото не е могъл да получи разрешение да я изпълни с певци в църква. Тя е представена за първи път три месеца след смъртта му в Salle Ventadour в Париж от трупата на Théâtre-Italien на 24 февруари 1869 г.