Радостина Жекова: Надяваме се министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да е готов за диалог с браншовите организации

Г-жо Жекова, след месеци на управление на поредния служебен кабинет страната ни има редовно управление. Какви са очакванията Ви към новия министър и неговия екип?

Ние вече сме виждали много министри и от опита, който имаме, вече знаем, че ако министърът на земеделието не желае да говори с браншовите организации, това е огромен проблем и то за целия сектор. Затова се надяваме министърът на земеделието и храните да е диалогичен и екипът, който ще подбере, да е съставен от работещи хора. Ако тези хора са там, за да вземат заплата, това пак е във вреда на различните браншове в сектор селско стопанство. Моментът за селското стопанство е много критичен и важен. На първо място до края на юли трябва да бъдат внесени промените в Стратегическия план, които ние поискахме и това е изключително важно за всички сектори, не само за зърнопроизводството. Така че министерството няма много време, то трябва да работи „от вчера“ от момента, в който му връчиха ключовете.

Какви са промените, които сте поискали, в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027?

Той беше разписан по много странен начин, защото беше разписан по време на няколко смени на министерства. Едното работеше, другото не, едното приемаше браншови организации, другото не. И когато има такива сблъсъци и такива негативни отношения към работещите браншови организации, със сигурност страда отрасълът. В този смисъл има доста неща, които трябва да бъдат променени, за да не се понасят щети. Новата селскостопанска политика не е получаване на субсидии. Тя е изпълняване на ангажименти, за да получиш паричен ресурс, с който да можеш да изпълниш тези ангажименти. Това не е субсидиране, а тежест, която всеки един земеделски производител трябва да прецени дали иска да носи или не. И германските производители казаха, че те не искат да носят тази екологична тежест. Българските колеги също казват, че не искат да я носят. В този смисъл Министерството на земеделието и храните трябва много широко да си отвори ушите и сърцето, да седне, да слуша и да работи за каузи. Защото земеделието в България е кауза. И не говоря само за зърнопроизводство, но и за животновъдството например, виждате, че колегите подаряват млякото си, защото изкупната цена е смешна. И това отново се допусна заради вноса на сухо мляко от Украйна.

Какви са другите спешни задачи пред Министерството на земеделието и храните? 

Кампания 2023 трябва да бъде приключена много бързо и то качествено приключена.  Имаше забавяне в тази кампания, обусловена от много неща. И от предното редовно правителство, и от служебния кабинет. Нямаме никакво време и до края на юни трябва да завършим с очертаването и то без санкции, защото ако ще ме глобяват, благодаря. Не искам да правя нищо в такъв случай – нито за позеленяването на България, нито за позеленяването на Европа. Това не е моята кауза.  

Има ли нужда от законодателни промени?

Има закони, които са морално остарели, но никой не иска да ги пипа, може би защото нямаме дълго просъществувал Парламент или земеделски производители в него, които да се вълнуват по темата. От Националната асоциация на зърнопроизводителите имаме достатъчно входирани предложения. Хубаво е някой да седне и да ги погледне, дано и Комисията по земеделие да е работеща, защото ако в нея има само двама човека, които разбират, ще е много трудно. Много пъти сме казвали, че е много трудно, когато толкова често се сменят правителство и парламент, защото тъкмо научиш едните какво говориш и идват следващите и се започва отначало. Затова се надявам в Комисията по земеделие да са грамотни хора по отношение на земеделието, които да могат да чуват това, което им се говори от браншовите организации. Във всички случаи ресорът не е лесен, няма да му е лесно и на ресорния министър, но отново подчертавам – достатъчно е да са отворени вратите и да слуша браншовите организации, защото има много качествени хора сред тях.