120 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

На 20 юли (2 август нов стил) преди 119 години избухва Илинденско-Преображенското въстание

Според решенията на Берлинския конгрес (1878) Македония и Одринско остават в европейските владения на Османската империя.  Българите започват своята борба срещу несправедливия Берлинския договор още през есента на 1878 г. с Кресненско-Разложкото въстание. Първоначално тя е неорганизирана, стихийна, без единен център и ръководство. С възникването на революционни групи, кръжоци и дружества постепенно назряват и условията за преодоляване на стихийността в освободителните борби в Македония и Одринска Тракия. На 23 октомври 1893 г. Даме Груев и петима негови другари се събират в Солун и създават комитет, който има за цел да противодейства на сръбската и гръцката пропаганда в Македония и Одринско и да се бори за свободата на българите. Създателите и ръководителите на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) отчитат опита, добит през Възраждането, и възприемат от организационните принципи на Вътрешната революционна организация (ВРО), създадена и ръководена от Васил Левски.

Сред първите идеолози и организатори на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско изпъкват имена като Даме Груев и Гоце Делчев. В началото на май 1903 г в с. Смилево Даме Груев свиква конгрес на Битолския революционен окръг с цел съставяне на конкретен план за действия. След продължителни разисквания е прието въстанието да избухне на 2 август 1903 г. (Илинден).

На уречения ден българите в Битолски окръг се вдигат на въстание, на 19 август въстават в Одринска Тракия, а през септември и в Серско.

Срещу въстаналите българи в Тракия и Македония турското правителство изпраща големи войскови съединения. Продължилите три месеца боеве водят до опожаряването на стотици села, а повече 30 000 души търсят спасение в родината България.