Веселин Заимов: Програмирането е симбиоза от изкуство, наука и занаят
Веселин Заимов е програмист от повече от 30 години. Дълго време успешно развива дейността си в чужбина, а след това работи фриланс и обучава млади хора в България. В интервю с Добрич Онлайн той разказа за работата си, причината да се върне в родината си и за работата с млади хора
Разкажете за себе си
Завършил съм факултета по механика в Софийски университет преди доста време. След като завърших досега целият ми работен път е свързан с компютърно програмиране. Повече от 30 години съм професионален програмист. Работих в България, 20 години бях в чужбина, в Южна Африка и Щатите. Голяма част от тези 20 години в чужбина бяха свързани със системи за електронни заплащания, ПОС терминали, банкомати и други. От 2016 година съм тук, просто защото вече понатрупах години, синовете ми тръгнаха по свой път, аз се почувствах по-свободен, тъй като корпоративният свят почна да ми става скучен. Прибрах се в България и оттогава съм фрилансър. Другото, което правя е, че преподавам във Висшето училище по мениджмънт във Варна.
Кое Ви привлича в компютърните науки?
Когато бях малък единствената механизация, които имаше в бита бяха камионите за боклук с хидравлика, другото нещо бяха моторни резачки за дърва. Ние всички хлапета се събирахме да ги гледаме тези неща. Компютърното програмиране ми предоставя изключителна възможност за такива работи. Това са мисловни конструкции, с които ние работим. Тъй като са мисловни конструкции, ние имаме свободата да правим с тях абсолютно каквото си искаме. Аз не съм ограничен от здравината на метала, от дебелината на проводниците. Такива неща при мен няма. Аз мога да правя конструкции в главата си и да ги пробвам - кое работи, кое не работи. И тези проби, в повечето случаи, не водят до никакъв отрицателен резултат - няма къси съединения, няма изгоряла сграда. Аз си правя експерименти и гледам какво става. Това е неизживяно детство в някакъв смисъл.
Защо заминахте за Америка?
Беше трудно да изхранвам семейството си. Тогава нашият бизнес беше много слабо развит. На практиха имаше няколко компания в България и те се бореха за всяко парче хляб. Заминах, защото нямаше достатъчно бизнес, нямаше работа. Единствените бизнеси, които можеха да правят нещо бяха търговците и особено търговците на валута. Държавата беше пред пълен колапс.
Защо се върнахте?
Аз никога не съм прекъсвал връзката си с България. Колегите с които работих преди да замина, все още са ми много добри приятели. Друга причина е, че България дръпна много напред. Изобщо не е това, което беше 1996 година. Каквото и да мислим, каквито и бъркотии да виждаме, все пак България е една европейска държава. Това има значение. А и ми писна от корпоративния начин на работа в Америка. В една голяма корпорация, до една голяма степен, мирише на социализъм. Просто неминуемо се натрупва някаква бюрокрация и там човек вече не може да се чувства свободен.
Има ли интерес към школата?
Интерес е едно, но резултатие са друго. Интерес винаги е имало, но това не е съвсем ориентиран интерес. Просто се говори много за нашата професия. Истината е, че не повече от 10 % завършват. Иска се сериозно бачкане, иска се сериозно постоянство и писане. Програмирането е симбиоза от изкуство, наука и занаят. Донякъде съчетава и трите неща и е подобно на пианото. Ако слушате 200 часа как някой свири на пиано и прочетете 20 книги как се свири на пиано, няма да станете пианист, докато не седнете да свирите. По същия начин може да изгледате не знам колко видеа, и прочетете не знам колко книги, но не седнете ли вие да пишете програми, да ги тествате, да си изчиствате грешките часове наред, да се чудите кое как – това е единственият начин хората да станат програмисти. Няма друг човек програмист, който е прочел едни книги, легнал на дивана и изведнъж „хоп“ събудил се програмист. Такъв човек няма, става с много бачкане.
Какво ще кажете на младите хора?
На младите хора, които растат сега мога им кажа, че им за виждам за условията, които имат и възможностите, които ще им предоставят. Също да ги предупредя, че няма да им е лесно. Светът се изменя бързо, става глобален, изключително конкурентен. И им пожелавам да бъдат настойчиви и постоянни, да си следят интересите и целите, и да не си губят времето. Лично от моя гледна точка се оказа, че времето е най-ценният капитал и не си струва да го прахосваме.
Обучението на новия випуск по програмиране започна на 4 октомври със среща за ориентиране. На 10 октомври (вторник) в ЕГ „Гео Милев“ ще бъде втората среща на ученици с програмиста Веселин Заимов. Желаещите да се включат в обучението трябва да си носят лаптопи. Повече информация може да бъде потърсена на следния линк.