Михаил Илиев от БДЗП: Притеснително е съхненето на полезащитните пояси и заради десетките видове птици, гнездящи в тях

Полезащитните пояси са незаменима част от ландшафта на Добруджа. Среди хилядите декари обработваеми земи те са един своеобразен оазис на биоразнообразието и в тях гнездят значителен брой видове птици – около 35. Това са птици, които ако липсваха поясите в нашия агро район, нямаше изобщо да се срещат тук. За сравнение в обработваемите земи гнездят от 3 до 5 вида. Затова и Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците е на мнение, че опазването на полезащитните пояси е от огромно значение и не може да скрие тревогата си от процесите на съхнене на дърветата. До скоро засегнати бяха ясеновите дървета, но вече е засегнат и церът, който досега се води като най-устойчивият вид за нашия регион. Според експертите причините за съхненето и нападението на вредители на дърветата са комплексни, но водещата е промяната в климатичните условия от последните години, характеризиращи се с изключително ниско количество на валежите и високите температури.
„Поясите са много важен елемент, създават мозаечност на местообитанието и разнообразие и са изключително важни за орнитофауната в нашия Североизточен район“, посочи Михаил Илиев. Според него, ако тези пояси изчезнат, голяма част от птиците ще изместят местообитанието си и ще търсят спасение в широколистните гори. За съжаление, немалка част от видовете птици не са горски и не биха могли да се адаптират за живот в горите, затова и те най-вероятно ще изчезнат трайно от Добруджа. Михаил Илиев е категоричен, че при настоящите условия и начин на поддръжка на поясите, темпът на изсичане на заболелите или изсъхналите дървета е много по-бърз, отколкото този на залесяването. Затова и трябва да се предприемат спешни мерки от страна на държавата за отпускане на средства за тази цел. 
„Действително проблемът е доста сериозен, защото тези полезащитни пояси имат огромно значение не само за земеделието, но и от екологична гледна точка“, смята Михаил Илиев. На базата на проведените от него изследвания се е наложил изводът, че церовите пояси са най-важни за биоразнообразието, тъй като в тях гнездят най-много птици, но в същото време са и най-бавно растящите.