Разкопки на новооткрити останки около крепостта Палмате започват тази седмица

Мястото първоначално е станало обект на иманярски набези, но след подаден сигнал до институциите археологът Боян Тотев от РИМ Добрич открива останките от ранно-византийската епоха

Разкопки на новооткрити останки около крепостта Палмате започват тази седмица

Мястото около село Оногур и поречието на р. Суха река е известно на любителите на туризма и тези на старините, но не е твърде популярно. Там се намира скален манастир с една от най-дългите обработени от човека пещери със скални коридори, площадки, стаи с прозорци и др. Това като култов и жилищен комплекс е нещо уникално за Добруджа, изключително красиво място. Близо до него се разкрива верижно помещение от ранно-византийската епоха, което е изключително запазено. То има големи и високи над 3 м арки и стени и като степен на запазеност няма аналог не само в Добруджа, но и в цяла Северна България. На находката се натъква археологът от Регионалния исторически музей в Добрич Боян Тотев, след като е получен сигнал за посегателства от иманяри в района. Оказва се, че основите са толкова подкопани, че презимуването на останките е под въпрос. Затова и се предприемат спешни действия за намирането на средства за поддръжката им. 
Община Тервел вече е подписала договор с РИМ Добрич и е отпуснала 5 000 лв. за дейностите, които ще започнат още тази седмица. По думите на зам.-кмета Диана Илиева находките на територията на община Тервел имат огромен потенциал за развитие на културния туризъм. Според нея трябва да се положат всички усилия да се съхранят тези находки, за да се запазят и за бъдещите поколения и да станат част от общата концепция. Всички находки в тази местност са от времето на ранното християнство, но слоевете са много и те трябва да бъдат разкрити. Според Диана Илиева социализацията им ще е много трудна, обектите са много, но посоката е тази. „Археологията е нещо, което се работи не в рамките на деня, а за бъдещите поколения“, посочи още Илиева.
Датировката на комплекса е от късната Античност и в ранно-византийското време, но близо до скалния манастир Боян Тотев вижда много по-ранна керамика – римска, както и по-късна – старобългарска. Заради изложението на помещението изток-запад той смята, че това е част от църква или крипта, тоест нещо, което е свързано с манастира. Очаква там да се открие и много интересен интериор. Боян Тотев се обърна и към иманярите с уточнението, че в подобно помещение не могат да открият никакви ценни за тях неща, няма съкровища, защото там хората са живели простичък живот, без всякакви предмети на разкоша. Затова и той подчертава, че иманярите могат само да навредят на находките, без да намерят нищо ценно за тях самите.
Тези дни ще се стартира с проучванията и с подготовката находките да презимуват, за да не бъдат засегнати от лошите метеорологични условия.