Д-р Ерсин Исмаил: Да поставиш правилна диагноза е изкуство

Здравейте, казвам се Ерсин Исмаил, на 28 години. Роден съм град Балчик, там получих и средното си образование. Завърших медицина в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" - гр. Варна през 2020 г. със званието "Златен Хипократ". Още преди дипломирането си започнах работа в Отделението по медицинска онкология на МБАЛ Добрич и Спешно отделение. В миналото съм се занимавал с журналистика - най-напред като редактор на училищен вестник, след това като предпечат, помощник-редактор и репортер в частния общински седмичник "Балчишки телеграф". Имам издадена стихосбирка "В царството на сенките" и готови творби за още една, за която така и не успявам да намеря време да издам.

Трудно мога да дефинирам конкретен момент, който ме подтикна да поема по пътя на медицината. Може би в началото на 11-ти клас взех това решение, поради засилен интерес в часовете по биология и химия. Майка ми е медицинска сестра в МБАЛ Балчик и нерядко съм посещавал местната болница. Неведнъж съм оставал впечатлен от осанката и авторитета на лекарите в хирургичното отделение и с времето започнах да виждам себе си в тази професия.

Избрах тази специалност поради нейната комплексност и интензивно научно развитие, особено в последното десетилетие. Часовете по обща и клинична патология бяха катализатора на това мое решение, тъй като в тях успях да се докосна до "океана" на т.нар. солидни тумори. Както в края на средното си образование, така в при завършване на университета, аз не можех да си представя ограничаването в една конкретна област. Може би по тази причина нееднократно заобикалях всякакви предложения за развитие в хирургични специалности. Избрах онкологията, тъй като съчетава в себе си всички раздели на вътрешните болести, хирургията, има широка връзка с патологията, както и досег с други сфери като психология, етика и деонтология и др. Съвременните тендеции са ракът да се превърне в хронична болест, с далеч по-голяма преживяемост и по-добър контрол от постиганата до преди 10-15 години и за мен ще бъде удоволствие да участвам в този динамичен процес.

Вероятно ще прозвучи странно, но досега не съм усещал сериозно психоемоционално напрежение в работата си в отделението по онкология. Всичко е въпрос на настройка. Когато човек се концентрира върху хората, на които може да помогне, без да се влияе от тези без перспектива, това би запазило неговата продуктивност и занапред, без да се получи така нашумялото напоследък професионално "прегаряне". Разбира се, следва да отдам безспорното значение на благоприятния професионален и семеен микроклимат, на който имам удоволствието да се радвам. Въпреки тежките случаи, нещастните човешки съдби, с които се сблъскваме ежедневно, в нашето малко отделение преобладават усмивките и позитивизма. Отдавам го основно на харизмата и невероятното менторство на началника на отделението, д-р Касимова.

Най-добрата почивка от една работа е друга работа. Имам удоволствието да работя в прекрасен колектив в ЦСМП Добрич, Спешно отделение на МБАЛ Добрич и МБАЛ Силистра. Свободното си време обичам да прекарвам със семейството си - имам прекрасен син на година и 10 месеца, който винаги ме изненадва с нещо ново в края на работния ден. Обичам да пътувам в страната и чужбина и не на последно място, моето голямо хоби - риболова.

 

Определено "Д-р Хаус". Изгледал съм по 3 пъти всички сезони и мога да кажа диагнозата още в първите минути на всеки сериал. Смятам, че да поставиш правилна диагноза е изкуство и именно това носи удовлетворение, сред купчината документи, алгоритми и правилници, които сме принудени да следваме, за да сме "изрядни" пред здравна каса. А за жалост между това да си изряден пред НЗОК и пред пациента не е винаги равносилно.