34 години без Георги Парцалев
"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости"
Над 30 роли в театъра, 14 в телевизията и 25 в киното.
Георги Иванов Парцалев е роден в гр. Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Малцина знаят, че родителите на Парцалев мечтаели да го видят дипломиран доктор и не давали да обели дума за актьорска кариера.
Работи в „Театъра на Трудовата повинност“ (1954), „Театъра на Строителните войски“ (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-тата годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.
„За една сълза актьорът трябва да работи от първото действие, за да я види в последното. Така е в театъра” - казва големият актьор.
През 1958-ма е и първата му роля в киното в „Любимец №13”. Публиката е очарована от неподражаемата му игра на сцената - Парцалев е фантастичен във всички следващи продукции - в уникално смешния филм „Кит”, който вади на светло всичките ни политически и национални комплекси, в „Петимата от Моби дик”, като Чичо Манчо в класиката „С деца на море”, в „Сиромашко лято”, в „Два диоптъра далекогледство”, в „Тримата от запаса”.
Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия. На негово име са наречени улица и читалището в родния му град Левски. Открита е къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му. От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.
Източник: libruse.bg