„Граждани+“ в помощ на бежанците от Украйна

„Граждани+“ е гражданска структура с над 10-годишна дейност за засилване активността на гражданите на град Добрич и по-добра комуникация с местното управление. 

От организацията, в рамките на проекта „Новите граждани на България“,  помагат на украински бежанци да заживеят нормален живот в България, след като са избягали от собствените си домове заради войната.

Председателят на организацията арх. Светла Коларова разказа, че още в началото на войната от „Граждани +“ са помислили с какво могат да помогнат. „Представяхме си, че тук ще дойдат хора, напуснали родните си места, на чуждо място, с тревогите си по дома и това, което са оставили там и ще им се наложи да общуват с нас местните граждани, а ние сме различни“. Идеята на впоследствие родилия се проект „Новите граждани на България“, е да помогне за интеграцията на бежанците и създаването на сигурна среда за тях тук.

Арх. Боян Коларов обясни, че организацията сама е инициирала контакт с по-големи структури, кандидатствала е и получила финансиране от механизма„Исландия, Лихтенщайн, Норвегия“ и е започнала дейност. Първонално планът е бил проектът да обхване областите Добрич и Силистра, но след проучване, става ясно, че в Силистра няма никакви бежанци. Затова „Граждани +“ решава да се фокусира над град Добрич и село Кранево. Боян Коларов поясни, че от структурата са искали да убедят украинските бежанци, че ще е добре за тях да познават устройството на гражданския сектор в страната. „ Защото ние смятаме, че ако човек е активен като гражданин, и ако създава свои граждански структури, чрез тях той по-лесно може да се впише в обстановката, в която живее и освен това много по-лесно може да създава вече своята необходима жизнена среда“.

От организацията са работили с различни граждански структури, правили са и проучвания, за да разберат ситуацията по-добре. „Измежду украинските бежанци има най-различни хора, така както ние сме най-различни хора. Има такива, които все още са плахи и не могат да решат да излязат от националната програма за настаняване, има и такива, които и за ден не са били в програмата. Така че хората са най-различни и се справят по най-различни начини“, обясни Коларов.

Павел Павлов посочи, че чрез програмата са проведени 4 семинара, 6 организирани срещи, над 100 индивидуални такива, както и изследване за нагласите на украинските бежанци. Структурата е работила и над създаването на застъпнически съвети, които да разрешават различни проблеми на украинците в България. Той обясни, че често е имало проблеми в контакта на бежанците с Украйна за удължаване срокове на документи и узаконяване на престой на децата им. Друга проблематика е контактът с българската администрация за започване на работа, даване на разрешителни, социално осигуряване.  

Бежанците в пенсионна възраст също често се намират в неизгодни позиции и имат нужда от помощ и подкрепа. „Те просто нямат къде да се върнат. Има много хора от Харков и областта, които вече нямат жилища там. Нямат достатъчно средства. Пенсиите в Украйна са по-ниски от пенсиите в България. Така че тези пари, които те получават на електронните си карти, са твърде малко, за да мога да осигурят прилично съществуване тук“, разясни Павлов.

Д-р Наталия Токменинова, която вече живее година и 9 месеца в Добрич, разказа личната си история, за това как тя и децата й са се озовали в България. Преди войната, тя и семейството й са живеели в малкия град Южний, близо до Одеса, докато войната не почуква на тяхната врата. „Аз живеех на морето, всичките ми прозорци гледаха към морето. Когато стана много активна войната, и видях кораб пред прозореца ми, това беше ужас“.

Четири дни след началото на войната, д-р Токменинова, заедно с двете си деца, потегля към България и се озовава в Добрич. Тя разбира от свои познати, че в града предоставят помощ за бегълци от войната. Украинката сподели, че е посрещната топло от хората в града и че веднага е получила нужната помощ и подкрепа.

„Започнах да помагам на своите приятели от Украйна, защото те всички имат своите деца. Защото докато те живеят в бомбоубежища, аз им казвам, че в Добрич има условия за живот“.  

Д-р Токменинова вижда България като „красива, мила и добра“, защото са такива хората, които са я посрещнали.