Горски експерти търсят възможност за стопанисване на полезащитните горски пояси

Горските специалисти са провели среща, с цел да се набележат и обсъдят мерки за разрешаването на нормативната уредба, свързана с възстановяването, опазването и стопанисването на полезащитните горски пояси в региона.
Срещата започна с теренно посещение на увредени защитни пояси в района на Държавно горско стопанство - Добрич. На следващия ден присъстващите се запознаха и с реалното състояние полезащитните горски пояси на ДЛС-Балчик и ДГС-Генерал Тошево. Установено е, че в горските и ловни стопанства, на чиято територия има защитни горски пояси се наблюдава съхнене на ясеновите и церовите дървесни видове.
Експертите обсъдиха проблемите, свързани с границите на полезащитните пояси в Добруджа, отразени в кадастралната карта, както и с тяхното създаване, фитосанитарно състояние и функциониране. Те се обединиха около тезата, че е необходимо да се създаде възможност за планиране на мероприятията за възстановяване, залесяване, отглеждане и стопанисване на полезащитните пояси.
Директорът на Дирекция „Горско стопанство“ инж. Тони Кръстев предлага да се направят промени в три от наредбите, за да може поясите да бъдат стопанисвани по-лесно и да се съхрани мрежата им в Добруджа. Инж. Кръстев даде срок от две седмици на всички експерти да напишат предложенията си за промяна в нормативната база, след което той да изготви доклад, за да бъдат разписани предложенията преди стопанствата в района да влязат в лесоустройство.
Създаването на защитни пояси стартира преди близо 100 години, като към настоящия момент на територията на страната съществуват близо 290 000 дка пояси. Основна част от тях са съсредоточени в областите Добрич, Силистра, Разград и Шумен. Ролята на поясите е опазването на почвите и почвеното плодородие. Разположението им е съобразено както със зимните ветрове, нахлуващи от север, североизток и северозапад, така и с летните опасни суховеи, които навлизат от югоизток. Дърветата предотвратяват ветровата ерозия и опазват повърхностния хумусен слой, намаляват изпаренията на влага и запазват снежната покривка през зимата. По този начин добивите от земеделските култури се повишават от 15% до 30 %.