Административният съд в Добрич обяви изборите за общински съветници в Каварна за недействителни
Невъзможността да се определи и отчете действителната воля на избирателите навежда на тежко опорочаване на изборния процес и съответно до опорочаване на приетите от ОИК изборни резултати, което от своя страна налага обявяване на така приетия от ОИК избор за недействителен, се посочва в решението на Административния съд
Делото в Административния съд е образувано по четири жалби- на Местна коалиция „Българска прогресивна линия“ (Левицата! - Български възход - ДПС) и трима кандидати за общински съветници от ПП ГЕРБ. И оспорват решенията на ОИК Каварна от проведените избори на 29 октомври.
По време на няколко открити заседания бяха преброени отново всички бюлетини от 30-те секции в община Каварна.
Изслушани бяха и назначените от Съда две експертизи.
В решението на Съда се посочва:
Според Протоколите на СИК действителните бюлетини са 4230, а при огледа в съдебно заседание са намерени 3928 или по – малко с 302 гласа.
Същевременно според Протоколите на СИК недействителният брой бюлетини е 1188 броя, а при проверката в съдебно заседание са намерени 1059 броя, като към тях са прибавени установените за недействителни и отчетени за действителни – 418 броя или общо недействителните са 1477 броя, т.е. с 289 повече от отчетените за такива.
При преброяването са намерени общ брой хартиени бюлетини 5535, а според Протоколите на СИК те са 5550.
При огледа бе установено, че нито един от чувалите не е със залепена лента, а същата е привързана към него под връвката, пусната в чувала или въобще липсва. Бюлетините са в чувала или в насипно състояние, или в пликове, които са скъсани, отворени или такива, които са така затворени, че бюлетините се изваждат, тъй като са само навити на руло и завързани, а от двете страни отворът стои. Установени са и такива, които са в пакети, залепени с тиксо или завързани с канап.
Само в три от СИК протоколите са без разлики с установяванията в съдебно заседание.
Самите бюлетини в 27 от секциите са с корекции, задрасквания, зачерквания, отбелязвания с различен вид знаци, в големия брой случаи с отбелязване на втора партия или даже трета партия, което променя вота на избирателя.
Според настоящия състав най – същественото нарушение, което е допуснато, е на чл. 443 от ИК, с който е разписано задължението на СИК след преброяването на гласовете изборните книжа и материали да се опаковат и запечатват с хартиена лента, която се подпечатва с печата на комисията и се подписва от членове на комисията. Нито един от чувалите не бе запечатан с хартиената лента, макар и такава да е била подписвана и подпечатвана. Единият от печатите на СИК бе намерен в чувала. Лентата бе прикрепена към и под връвката и след развързване си пада свободно, или нямаше такава и се откриваше в чувала, а в една секция въобще липсваше. Пликовете с изборни книжа също не бяха запечатани с такава лента. Това очевидно е създало възможност впоследствие да бъдат нанесени корекции върху бюлетините. По начина, по който са отбелязванията върху тях – с две и три партии, със задрасквания, окръгляния, подчертавания, подписи, удивителни, цветенца и вратовръзки и много други знаци, е абсурдно да са съществували към момента на отчитане на бюлетините за действителни и отделянето им по партии като такива. Още повече, че между членовете на СИК не се установяват спорове и възражения за отчитането, а недействителността на тези бюлетини е толкова очевидна, че буди недоумение за липса на установяването ѝ към момента на определяне на резултатите, ако е съществувала тогава.
Горните нарушения са съществени, тъй като са довели до опорочаване волята на избирателя, който е гласувал за определена партия, но неговият глас не е бил отчетен, тъй като вотът му е променен. По този начин е опорочена волята на избирателя, нарушение е принципът на чл. 3 от ИК и са нарушени основни права на българските граждани да упражнят надлежно правото си на гласуване, като посочат кой иска да ги управлява, се посочва още в Решението на Административния съд.
И още: Невъзможността да се определи и отчете действителната воля на избирателите навежда на тежко опорочаване на изборния процес и съответно до опорочаване на приетите от ОИК изборни резултати, което от своя страна налага обявяване на така приетия от ОИК избор за недействителен.
Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд - Добрич пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Източник: Административен съд Добрич