Почитаме Свети Андрей

Свети апостол Андрей първозвани и брат му Петър са били рибари и живеели край Тивериадското езеро. През целия си живот Андрей проповядвал Христовата вяра сред балканските причерноморски народи и най вече сред скитите. Бил разпънат на кръст с формата „X” и починал в мъки и страдания. Според народните наблюдения в областта на астрономията от този ден започва да нараства денят. Както казва народът „На Андрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно или синапено) зърно.” Именно поради тази причина в навечерието на празника жените сваряват в ново гърне царевични зърна, боб или леща. Сутринта всеки член на семейството хвърля в комина малко количество от варивото с пожеланието посевите да растат високи и да наедряват. След това от варивото ядат всички. Дава се от варивото и на домашните животни, за да имат приплод. Жените раздават от варивото и в махалата, за да е плодородна годината.

Андреевден на много места се почита като празник на мечките. Народът ни вярва, че Свети Андрей е покровител на мечката. В много предания се разказва, че той се появява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. В българския фолклор мечката се счита за едно от превъплъщенията на змея. „Мечият” персонаж е много разпространен в българските кукерски и сватбени обреди, където трябва да се освободим от нечисти сили. Тези схващания моделират обредността на Мечкинден:

1. Извършва се жертвоприношение за омилостивяване на звяра;

2. В казана се слагат различни варива, за да „едреят” на следващата година;

3. Едновременно с мечката се почита и Свети Андрей – нейният покровител и светец, който уголемява деня.

Празникът е свързан с Никулден. Счита, се че Свети Андрей е баща на Свети Никола.