На 11 декември честваме Световния ден на тангото
Датата е избрана, за да отбележи рождението на Карлос Гардел (1890 – 1935), историческа фигура за развитието на това изкуство, и на Хулио де Каро (1899 – 1980) – знаменит музикант и диригент в музикалния жанр.
Причината да се отбелязва този ден дължим на композитора Бен Молар. На него му прави впечатление, че двете рождени дати съвпадат, и решава да организира тържествено отбелязване на тази дата. Представя своята идея – за учредяване на специален ден – пред културния секретар на община Буенос Айрес. Чак след 11 години, на 11 декември 1977 г. идеята му е официално възприета и същата година денят става национален.
Няма точни данни кога и как се появява тангото, въпреки че повечето изследователи свързват този стил с чернокожото население.
Произходът на думата танго (tango) е неясен. Съществуват няколко предположения: Място, където се доят кравите или се продава мляко Място, където свирят и танцуват негрите Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия В мисионерските колонии на йезуитите — вид гостоприемница Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му Цигански или андалуски танц.
Едно обаче е ясно, танцът е запазената марка на Буенос Айрес. Голяма част от теоретиците смятат, че той е смесица от няколко стила – хореографията е дошла от милонгата, ритъмът – от кандомбе, а сантименталната мелодична линия и емоционалната сила – от кубинската хабанера.
Първият композитор на танго е Хуан Перез, който прави песента „Dame la lata“. Други по- стари песни са „El tero“ и „Andáte a la Recoleta“.
Първата държава, освен Аржентина, в която се танцува танго, е Куба. По това време в Буенос Айрес танцът започва да придобива познатия ни днес облик.
В началото тангото се е танцувало само от мъже под акомпанимента на три инструмента. Малко по-късно и жените се включват, което променя характера на танца – прави го по- жив и чувствен.
Добавя се и допълнителен инструмент, който предопределя и цялостното звучене на музиката.
Първите танга са били без текст. Музикантите обикновено са импровизирали по време на представленията.
