С Игнажден започват Коледните празници

Коледните празници започват на 20.12., когато се чества паметта на св. Игнатий Богоносец – Игнажден. В цяла Добруджа Игнажден се празнува пет дни преди Коледа. Наричат го още  и Игинажден и Иглажден. Празничната обредност е свързана със стремежа да се осигури излюпването на много пилета през годината, тяхното израстване и запазване, както и изобщо с плодородието.

Вечерта срещу празника се прави кадена вечеря. Приготвят се само постни ястия – боб, жито, ошаф. Опича се прясна пита  - праснец, игинадски кравай, игинашка питка, която най – често е без пластична украса. Понякога се дупчи отгоре с вилица или пък се слагат малки топчета тесто. Много рядко питата се прави с квас.  На софрата тази вечер се слага и сурово жито или просо в паница и в него или отделно орехи. В житото или върху питата се забожда свещ и я запалват. Най – възрастната жена или най – възрастния мъж в къщата прекадява, за да наспори всичко, от което е сложено на софрата. Кади се с лемежа „палешката”, по – рядко с ръжена. Всички се прекръстват, а по – старите правят и по три поклона. След това вземат от свареното или от суровото жито, хвърлят нагоре и наричат:”Толкова високо да стане житото”. Едва след това започват да се хранят. Разчупват питата и едно парче от нея оставят на суровото жито. Тази вечер в някой добруджански села гадаят с въглени. Слагат се три запалени въглена върху керемида, като ги наричат на зимните посеви, на пролетните посеви и на лозята.  Който въглен пръв угасне, от нареченото на него няма да се роди през годината. В други села въглените се наричат на отделни култури – жито, боб, царевица – и ги оставят върху лемежа. Тук въгленът с пепел показва плодородие, а неизгорелият въглен – обратното.

В някой села на сутринта на Игнажден хранят кокошките в кръг, направен от мъжки опас или въже, за да не ходят по чужди дворове. Още срещу Игнажден се прибира от съседите това, което е дадено в заем, а на самия ден не се дава и не се взема нищо, не се ходи и по махалата, за да не отиде и берекетът на кокошките, да не се „пръскат” пилците.

Навсякъде в Добруджа се следи кой външен човек пръв ще влезе в къщата на Игнажден сутринта. Този човек се нарича полезник, полязник, сполязник. Полезникът трябва да внесе нещо в къщи – трески, клечки да седне върху тях на земята и да „мъти“. В селата Батово, Оброчище и Църква полезникът още  с влизането си разравя огнището с ръжена и нарича: „Колкото искри, толкова пиленца“. В същите села стопанката поръсва полезника с царевица и благославя: „Колкото зърна в мисира, толкова пилци да се въдят догодина“.

Ако полазника е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, се очаква да ги предаде и на дома, в който влиза. Ако първият гост е мъж, през годината ще има повече мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Ако на Игнажден в къщи влезе най – напред животно, смята се, че е на хубаво.

Даниела Герасимова- Фондохранител в отдел „Етнография” в РИМ-Добрич