Бъдни вечер е!

Идването на зимата, първите снежинки и мразовитият въздух носят аромата на наближаващите празници.  Кой не очаква с нетърпение Коледа и Нова година? От векове насам тези дни са най – приятни, със семейни събирания и пищни гощавки, но и наситени с гадания и предсказания за предстоящата стопанска година за здраве и благополучие в семейството, както и с обреди, чрез които се цели да се повлияе върху бъдещето.

Коледните празници започват на Игнажден. А вечерта срещу Коледа на 24.12. се нарича бъдни вечер или бъдна вечеря. Навсякъде трапезата се кади, затова я наричат кадена вечер. За нея правят пита, която наричат богова, боговица. Най – често тя е праснец, изпечена направо в огнището и е без окраса. Може да бъде надупчена с вилица отгоре, по – рядко е украсена с малки топчета от тесто, които символизират агънца или пък с просфорния печат – просфорена пита. 

Освен питата на софрата се слагат различни постни ястия, нечетен брой –7,9,11. Трапезата е „символна“. Всичко което се поставя, има за цел да донесе изобилие – обреден хляб, варено жито, царевица, пуканки, варен боб, ябълка, ошав, туршия, кадените срещу Игнажден орехи, суровото жито или просо, чесън, мед. Добавя се дори бучка пръст от нивата.  Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и брашлянът – за здраве. Има традиция след вечеря софрата да не прибира, оставя се така цяла нощ, за да е пълно да има от всичко през годината.

На трапезата на Бъдни вечер задължително се слага и сол. Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост, те са земните въплащения на Светата троица, чрез които човек се издига и се докосва до божественото.

Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което се слага в огнището, за да не угасне огъня тази нощ, като символ на вечния огън. Огънят и космическото дърво, като връзка между небето и земята, са в основата на всички чудеса тази вечер. 

Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите представи на древния българин и по – късната му християнска вяра в едно – идеята за раждането и обновлението на света с надеждата за добро. Предвестници на добрата вест са коледарите. Обичаят е коледуване или коладване. Във всеки дом се правят краваи за коледарите. Такъв кравай се нарича още колашки, колешки, колак. Най – често коледният кравай се прави от квасно тесто и се изпича в тава. Краваят може да бъде направен с усукани парчета от тесто, наричани рога, мамул, откъдето идва и определението – вит, превит, навит кравай. Може да бъде само кръстосан – с кръст от тесто отгоре. В къща, където има мома, винаги се прави за коледарите и момински кравай с богата украса. За посрещането на коледарите момите приготвят още варакладосани китки – от цветя, чемшир и венци за калпаците им. За останалите коледари венците са само върви с пуканки. 

Коледарите са главно ергени за женене, около 16-20 годишни, и по рядко младоженци до първата година след сватбата. Те предварително си избират водач, наричан станеник или цар, който трябва да бъде женен. В навечерието на Коледа станеникът разпределя коледарите на групи, наречени куди, и определя коя група в коя махала ще ходи. Обикновено всеки момък се стреми къщата на избраницата му да попадне в района на неговата група. 

Коледарската група тръгва из село в полунощ. Облечени в дебели дрехи, с навуща с наметнати ямурлуци, с кожени калпаци, окичени с наниз пуканки и чемширова китка, с писани геги и торби, обикалят къщите пеят песни за всеки член на семейството, като основен мотив са плодородие, женитба, семейно щастие за предстоящата година. След като изпеят песните, момата в къщи или стопанката, ако няма мома, поднася кравая на водача. Освен него домакините дават още месо, сланина, боб, брашно, сол, червен пипер, булгур. “Ерген, който не е коледувал, не може да се ожени“ гласи народната поговорка.

25.12. е Рождество Христово, Коледа. С раждането на Спасителя започва нов момент в човешката история. Слага се началото на ново летоброене. Рождество Христово се възприема като най – светлия, най – обичания  и почитан празник сред народите, приели християнската вяра. Коледа е най – богатият в обредно отношение зимен празник. Докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинския празник – Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. 

Трапезата е богата, като след голям пост. Нареждат се прясна пита, свинско печено, свинско с праз и лук, баница с месо, печена кокошка, млечна баница. Коледните празници са три дни.

Периодът от Коледа до Богоявление се нарича „Мръсни дни“, тъй като е свързан с представата за „нечистия“ след родилен период на Св. Богородица, продължаващ до кръщенето на Младенеца и на водата на Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат, да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили – караконджоли, вампири, върколаци, таласъми и самодиви, които всяват страх и причиняват болести. Мръсните дни приключват с ритуално „кръщаване“ на водата на Богоявление, когато настъпва новият космически порядък и се слага началото на новия годишен календарен цикъл.

Даниела Герасимова-фондохранител в отдел „Етнография“ РИМ Добрич