Годината на главния редактор на ученическия вестник в Каварна
Данина Димова е на 17 години и е главен редактор на ученическия вестник „Голямо междучасие“ – издание на Клуб „Журналист“ към Общински детски комплекс – Каварна. Дани е неизменна част от клуба, в който членува от неговото създаване преди осем години.
В края на 2023 година даваме думата на бъдещите журналисти от Клуб „Журналист“ към Общински детски комплекс – Каварна.
Как бих описала последните 365 дни? Вълшебни… Мисля, че това е най-точната дума. Кратки… Това е другата.
През последната една година ми се случиха безброй неща. Понякога стоя в тъмното и да си мисля: “Кога?! Кога приключи?!”. Имам усещането, че дните прелетяха покрай мен като един дълъг миг.
Мога да се гордея с нещата, които научих и направих. Ако сега някой ме попита:“Доволна ли си? Щастлива ли си? Постигна ли всичко, което желаеше?”, ще отвърна:“Да! Да, доволна съм! Да, щастлива съм! Но ако опитвам да постигна всичко, което искам, един цял живот няма да ми е достатъчен. Но въпреки това съм доволна.”
Творих, образовах се, плаках, смях се, чувствах, мразех, обичах…
През последните 12 месеца се стремях да се развия в творческата си кариера. Започнах годината с първата си официална изложба и ще я завърша с втората такава. Усещам, че вече с гордост мога да се нарека художник. Радвам хората със своето изкуство и това изпълва сърцето ми с гордост, а амбициите ми продължават да растат.
Работех и продължавам да работя заедно със своите колеги(малки и големи) от клуба по журналистика в моя град. Благодарение именно на този клуб продължавам да придобивам нови и нови умения. Да общувам с различни личности, да разговарям по доста обширни теми и да пиша за това, което ми харесва, а думите ми стигат до обществото. Мои текстове бяха представени в не един журналистически конкурс и рядко излизах без награда.
Изчетох доста книги…меко казано. Продължавам да вниквам в историите на несъществуващи личности, да изследвам нови светове, да развивам фантазията си и да се уча да мечтая с цялото си сърце. Защото именно мечтите са това, което дава допълнително цвят на живота ми.
Първите няколко месеца от 2023г. не бяха лесни. Изгубих важен за мен човек. Познах болката и липсата. След това изгубих още някого – в лицето на мой най-близък приятел познах омраза, измама и предателство. Бях тормозена, обиждана, наранявана и не само. Но го преодолях. Справих се и не се отказах от целите си. Макар за момент животът ми да стана сив, съвсем скоро успях да върна обратно цветните оттенъци.
Създадох нови приятелства. Надявам се да останат трайни. Прекарах лятото, работейки и някак се озовах в компанията на интересни личности от различни места. През трите месеца, в които бяхме заедно, се смях почти до припадък, водех дълбоки разговори и давах абсурдни любовни съвети на момче, което имаше навика да обича още от първия поглед. Той ме вдъхнови.
Една вечер стояхме високо над града, на място, от което се вижда пристанището и светлините от плажа. Говорехме и се зачудих дали някога ще се видим отново. Той ми отвърна, че никога не забравя тези, които са му скъпи.И че след няколко години ще се върне, ще дойде отново на това място и ще си мисли с усмивка за сегашните ни терзания, които сигурно ще изглеждат дребни след време. Не съм сигурна, че му повярвах. Няма как да знам какво ще се случи… Така написах “ Пазителят на спомени” – кратък разказ, за който все още не съм споделила с никого – до сега.
Обичам да чета. Открих тази си любов преди години. Сега, когато съм изчела близо стотина книги, реших, че може би е настъпил моментът да напиша своя собствена. Така че, стискайте ми палци!
По-горе споменах думата обич. И наистина тя присъстваше неотлъчно през тези 8760 часа. Любовта на родителите ми, на най-близките ми приятели. Но имаше и още някого. Няма да споменавам името му. Ще кажа само, че през последните три години научих много за любовта и се боя, че имам да уча още толкова, дори и повече. Но въпреки всичко вярвам, че може би съм я намерила. Историята ни е малко сложна, но няма да Ви занимавам с това. Благодарна съм обаче, че точно той остана до мен през цялото време. Подкрепяше ме в най-труднитемоменти. Насърчаваше ме, когато губех надежда. Усмихваше се най-широко, когато постигах това, което искам. Радваше се най-силно на успехите ми и най-важното – обичаше ме! Все още ме обича!
Имах възможността да посетя доста места, да пътувам и да изследвам скритите красоти на нашата прекрасна страна. Никога не съм крила любовта си към България, макар да съм със смесени корени. Обичам Родината си и при всяка възможност грабя с пълни шепи от нейните богатства. Гледам с широко отворени очи нейното величие и бродя с увереност по скритите пътеки.
Така приключва моята година. Щастлива съм! Нямам за какво да съжалявам! А през следващата и другите след нея ще се стремя да надграждам и да се наслаждавам на всеки един миг!
Данина Димова
