Липсата на човешки ресурси е ключовото предизвикателство пред бизнеса

В края на 2023 година разговаряме с Николай Радев, председател на Стопанска камара – Добрич. 

Каква беше 2023 година за бизнеса в Добричка област? 

Добричкият бизнес не е по-различен от този в останалите региони на страната, като изключим може би допълнителните трудности, които изпитват предприемачите в нашия регион по чисто географски причини – отдалеченост от вътрешността на страната, все още недобрата инфраструктура и др. Така че, и за нашите компании, както и за останалите фирми в България 2023 г. беше трудна, изпълнена с не малко предизвикателства.

През тази седмица Българската стопанска камара (БСК) представи резултатите от традиционната си годишна анкета сред бизнеса, които показват повече негативизъм, отколкото позитивни оценки. Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които нарастват с процент, по-висок от ръста на инфлацията, но това се дължи повече на административното увеличение на минималната работна заплата, отколкото на реални, обективни възможности за ръст на доходите – ръст, основан на повишена производителност на труда.

През 2022 г. (след края на ковид кризата) имаше леко покачване на положителните очаквания – бизнесът започна да прави инвестиционни планове, да гледа към нови пазари, да развива нови продуктови линии и т.н., но последвалите стресови нива на енергийните цени, както и военният конфликт в Украйна (а тази година и в Израел) отново принудиха бизнеса да влезе в режим по-скоро на оцеляване, отколкото на развитие.

Тук трябва да добавим и политическата нестабилност у нас, която създава допълнителен стрес. Знаете максимата, че парите обичат тишината. За съжаление, благотворната тишина отсъства през последните няколко години и това кара бизнеса да е предпазлив в оценките и плановете си.

Кои са най-големите предизвикателства?

Рисковете пред развитието на българския бизнесса свързани най-вече с нестабилните цени на суровините, материалите и енергийните източници, непрекъснато растящата цена на труда, фискалната и регулаторната тежест. Към всичко това трябва да добавим и сериозният натиск от увеличаващите се европейски регулации, преди всичко в областта на екологията, но не само.

Може би най-сериозното предизвикателство е свързано с човешките ресурси. Некачественото образование в комбинация със застаряването на населението и миграцията ни поставят пред огромния риск да останем без качествени хора – всъщност без хора въобще, защото вече има недостиг дори на общи работници.

Напоследък все повече се говори за дигитализация на икономиката, за производство на продукти с висока добавена стойност (разбирайте – високотехнологични производства), но как бихме могли да развиваме подобен тип икономика без хора със съответните умения и компетенции?! Виждате какви са резултатите от класацията PISA и те се влошават всяка следваща година.

Ако много спешно не се промени радикално образователната ни система, икономиката ни е обречена. Впрочем, бизнесът от години алармира за този проблем и самият той се опитва по някакъв начин да компенсира дефицитите в образованието чрез собствени учебни центрове и програми. Фирмите все по-малко разчитат на кадрите, които идват от училищната или университетската скамейка, затова търсят начини сами да обучаватекипите си, но и това е много трудна задача, ако няма активни политики от страна на държавата, които да насърчават този процес.

С какви трудности се сблъсква бизнесът?

Проучванията на Българската стопанска камара показват, че трите ключови пречки пред бизнес средата са липсата на работна ръка, бюрокрацията и регулаторната тежест, както и често променящата се нормативна уредба. Следващите по степен на важност проблеми са корупцията, неефективната съдебна система и ниското качество на административното обслужване, вкл. недостатъчния брой електронни административни услуги.

Тук е мястото да отбележа, че всеки трети бизнесмен откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса. Може би е въпрос на народопсихология, но знаете, че българинът обича да наднича в джоба на комшията, без да си дава сметка как се пълни този джоб - с какви усилия и жертви. Винаги е лесно да посочиш назидателно с пръст „лошия“ бизнесмен („чорбаджията-изедник“), който не дава високи заплати, но малко хора си дават сметка, че „лошият“ бизнесмен е подложен 24/7 на стреса да осигури пазари и заетост на работниците си, за да им гарантира спокойствието в края на месеца да си получат заплатите.

Гарантирам ви, че няма работодател, който да спи спокойно, защото знае, че на него разчита не само собственото му семейство, но и семействата на всички заети в неговото предприятие. Ако беше толкова лесно, всички щяха да са работодатели. Видно не е така. Взаимните обвинения между работници и работодатели са излишни и вредни. Дошло е времето взаимно да си уважаваме усилията, защото сме скачени съдове – един без друг не можем.

Крайно време е за заплатите да започне да се мисли като за нещо, което се изкарва, а не за нещо, което се дава. Предприемачът не дава заплата – той плаща за положен труд, чрез който е генериран продукт, последвала е успешна продажба и е реализирана печалба. Без труд, продукция и печалба няма как да има и заплати, още по-малко добри заплати. Това са азбучни истини, които обаче по-голямата част от хората отказват да осъзнаят. Повярвайте, един работодател е щастлив тогава, когато има щастливи и доволни работници, но в крайна сметка, всичко е въпрос на възможности и от двете страни. Колкото по-способни, умни и работливи са хората в едно предприятие, толкова по-сигурен е успехът на това предприятие, а оттам идват печалбите и възможностите за развитие, вкл. за осигуряване на високи доходи.Времето на увеличението на заплатите с държавни декрети приключи преди повече от 30 години.

Каква очаквате да бъде 2024 г.?

Много ми се иска да изразя позитивни очаквания, но реалностите по-скоро ме карат да мисля прагматично, без излишен оптимизъм. България има отворена икономика, която е силно зависима от международната конюнктура, а истината е,че живеем в твърде турбулентно време – време на международни конфликти, нарушени вериги на доставки, нестабилни международни цени и пазари. Като добавим и специфичните ни проблеми на национално ниво (визирам най-вече нестабилната политическа обстановка), то картината никак не е оптимистична.

Въпреки всичко, вярвам, че и през 2024 г. предприемчивите българи ще устоят на предизвикателствата и с променлив успех ще постигат поетапно своите цели. Всъщност, най-важното е да си поставяме реалистични, но все пак амбициозни цели, за да вървим напред. И също толкова важно е държавата чрез нейните институции и механизми да направи така, че да не възпрепятства постигането на тези цели, а напротив – да подпомага процесите.

Ако искаме да развиваме модерна икономика, с висока добавена стойност, която да ни позволи да догоним (а защо не и да надминем) високите европейски стандарти, е необходима нова икономическа политика, основана на стимулите, а не на репресиите.

Тук е мястото да споделя, че през тази година БСК стартира свой собствен индекс за ефективност на икономическата политика (BIA Index), който измерва развитието на страната ни в три направления: 1. Инвестиции и иновации, 2. Реформи и институционална среда, 3. Ефективност на бюджетната политика. За съжаление, но не изненадващо, и по трите стълба българската икономика е с най-лошите показатели в Европейския съюз, като по първите два стълба сме на последната 27-ма позиция, а по третия сме на 21-во място, което се дължи преди всичко на ниското ниво на държавния дълг спрямо БВП и строгата финансово-бюджетна политика.

BIA Index показва, че България изостава от ЕС-27 значително по почти всички от използваните показатели за анализ. Това означава, че нейната икономическа политика не произвежда ефективен резултат. Необходима е нова концепция за икономическа политика, ако България иска да достигне средните европейски нива в обозримо бъдеще (следващите 15 години). Нужни са стимули за частните инвестиции, особено такива, които са насочени към производства с висока добавена стойност, както и към научни изследвания и иновации. Но най-важният приоритет остават образованието и активната демографска политика, защото без хора не можем да имаме развита, конкурентоспособна икономика!