Художествената галерия представя авторите Дило Дилов и Петър Дочев от изложбата "Годишнини"
В експозицията са включени творци, родени през първата половина на ХХ век, чиито юбилеи се честват тази година. Изложбата от фонда на Художествената галерия може да бъде разгледана до 5 февруари
ДИЛО ДИЛОВ (1914 – 1984)
Роден на 10 юли 1914 г. в с. Лазарово, Врачанско. След завършване на гимназиалното си образование живее и работи в София. През 1937 г. заминава да учи в Художествената академия в Белград. Атмосферата, в която учи, е пропита от естетическите принципи на импресионизма и постимпресионизма. Поради войната, последната година е принуден да се върне в България и се дипломира в Софийската художествена академия при проф. Никола Ганушев (1942). Въпреки тогавашните разбирания за традиционната живопис, Дило Дилов остава верен на импресионизма и модерната европейска живопис. В този стил работи до края на своя живот и остава негов ярък представител в българското изобразително изкуство.
През 1958 г. организира откриването на Художествената галерия в Плевен. В периода 1960 - 1974 е творчески секретар на Групата на художниците в Плевен. Член е на Съюза на българските художници (1957) и на УС на СБХ до 1984 г.
Реализира две самостоятелни изложби в София (1968, 1976), по една в Плевен, в Ловеч и Ростов на Дон (Русия). През 1983 г. работи в ателиетата на СБХ в Париж. Негови творби присъстват във фондовете на почти всички галерии в страната и на много частни колекции у нас и в чужбина: Австрия, Франция, Югославия, Чехия, Румъния, Унгария, САЩ, Русия, Япония, Кипър, Германия, Тунис и др.
Двукратно печели Конкурса за Наградата на София с творбите си „Александър Невски” и „Народния театър „Иван Вазов”.
Дило Дилов "Пред милин камък"
ПЕТЪР ДОЧЕВ (1934 – 2005)
Роден на 6 октомври 1934 г. в с. Лесидрен, Ловешко. Първоначално завършва Художествената гимназия в София, след това специализира при художника Иван Христов.
Учи живопис в Художествената академия (1957 – 1959) при проф. Илия Петров и проф. Ненко Балкански. В периода 1960 – 1970 е главен художник на Металургичния комбинат „Кремиковци“. Тогава в голямоформатните му платна оживява един монументален, но студен свят на техническата индустриализация, изпълнен с мащабни фигури на работници и металурзи.
През 1975 г. художникът се оттегля да живее и работи в родното си място с. Лесидрен.
В плодотворния си артистичен път той реализира над 30 самостоятелни изложби. Участва във важни представителни изложби на българското изкуство в чужбина .
Цялостното му творчество е отличавано в поредица от изложби и конкурси – Втора национална младежка изложба (1966), Награда на Международно триенале на живописта (1996), Годишна награда на галерия „ Ирида“ (1999), Награда на СБХ за цялостно творчество (1999). За художественото си майсторство е награждаван нееднократно с ордени – Орден на труда (1964), Награда на София (1974), Орден „Св. св. Кирил и Методий“ (1980), „Червено знаме на труда“ (1984).
Живописец със специфичен художествен стил и интерес към индустриалния и урбанистичен пейзаж, фигуралната композиция и абстрактното изкуство.
Петър Дочев "Първа копка"
Петър Дочев "Сонди Долни Дъбник"
