На Месни заговезни семействата се събират за последно на месна трапеза преди Великия пост

Празникът Месни Заговезни, наречен още Месопустна неделя, е с плаваща дата и винаги се отбелязва 8 седмици преди Великден, който тази година е на 5 май. 

В старобългарския език думата „говея“ означава „страхопочитание, благоговение“. Днес страхопочитанието към Бога се изразява с въздържание от консумацията на месо, месни и млечни продукти по време на пост. Затова и „говея“ в съвременния български език означава „не ям блажна храна, постя“. Затова Великият пост започва със Заговезни, когато се заговява, а на Великден се отговява.

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато са Сирни Заговезни, може да се ядат млечни продукти като сирене, мляко, масло и яйца. Този период е и подготовка на организма за най-дългите пости през годината – Великденските пости. Седмицата след Месни Заговезни е последната, през която хората могат да се събират и да пеят.

През всички дни до Сирни заговезни се устройват веселби и игри. След това по време на постите те са строго забранени. 
Според народната традиция до Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, тъй като през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволяват венчавки.

На Месни Заговезни младите семейства посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове - варена кокошка, обреден хляб и вино, торта или сладкиш. На празника в неделя цялото семейство се събира и заговява за последно с богата месна трапеза.Традиционните за този ден ястия са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница със свинска мас или краве масло, баница с месо, пита и други месни мезета.