Националният музей „Джордже Енеску“, Румъния представя в Добрич проекта „/Композиторът/ Енеску отблизо“ с концерт и фотодокументална изложба

Баритонът Щефан Игнат от Националната опера в Букурещ, пианистът Роман Манолеану и студенти от Националния музикален университет в Румъния ще поднесат част от творчеството на композитора Джордже Енеску. Ще бъдат изпълнени фрагменти от операта „Едип“, Соната за пиано op. 24 № 1 във фа минор и „Седемте песни“ по стихове на Клеман Маро. Ще бъде представена и фотодокументална изложба: „История на един шедьовър: Операта „Едип“ на Джордже Енеску“.
Проф. д-р Щефан Игнат е оперен певец и университетски преподавател. Носител е на трета награда на международния певчески конкурс „VOCI VERDIANE“, Бузето, Италия (1997 г.), награда на японското правителство на Международния певчески конкурс „VOCI VERDIANE“, награда Ohanesian на Румънския музикален форум (2002), награда ARTE за ролята на Едип – Международен фестивал „Джордже Енеску“ (2003 г.), награда на списание „Actualitatea muzicală“ за главната роля в операта „Едип“ на Джордже Енеску, награда на списание VIP за най-добър оперен солист на 2011 г. в Румъния, Трофей „Lya Hubic“ (2013 г.). Автор е на книгата „OEDIPE, интерпретативна визия“, Музикално издателство, Букурещ, 2015 г.
Този творчески проект ще представи част от значимата фигура на румънския композитор, пианист, цигулар, диригент Джордже Енеску. Той не напуска Букурещ по време на две войни, композира, свири и развива румънската съвременна музика. Заради него в Румъния гастролират имена като Давид Ойстрах, Йехуди Менухин, Лев Оборин. Роден е 19 август 1881 г. в Ливен, окръг Ботошани. Още в детството си проявява изключителен интерес към музиката. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст, а година по-късно изнася първия си концерт. В периода 1888-1894 г. следва във Виенската консерватория при Йозеф Хелмесбергер (цигулка) и Роберт Фукс (композиция). Енеску бързо навлиза в музикалния живот на Виена. Едва 12-годишен, той изнася концерти с творби на Брамс, Сарасате, Менделсон, предизвиквайки възторг у публиката и пресата. Завършва във Виена със сребърен медал, след което продължава обучението си в Парижката консерватория (1895-1899). Негови учители там са Мартин Пиер Марсик по цигулка, Андре Жедалж по хармония, като и Жул Масне и Габриел Форе по композиция. През 1898 г. е дебютът му като композитор в Париж с Румънска поема оп. 1 (Poema Română). През същата година започва да дирижира концерти в Букурещ и да изнася цигулкови рецитали. Румънската кралица Елизабета, която му се възхищава, често го кани за различни изяви в двореца „Пелеш“ в Синая. От началото на ХХ-ти век датират най-известните му произведения, сред които две Румънски рапсодии (1901-1902) и Сюита №1 за оркестър (1903). Музикалната си дейност развива в Букурещ и Париж. Същевременно предприема множество турнета из европейските страни. По време на Първата световна война Енеску остава в Букурещ, а през 1915 г. се провежда и първото издание на конкурса за композиция „Джордже Енеску“. След войната композиторът продължава дейността си в Букурещ и Париж, пътува многократно и до САЩ, където дирижира оркестри във Филаделфия и Ню Йорк. Отдава голяма част от времето си и на педагогическа дейност. Негови известни ученици са Артур Грумио, Кристиан Фера, Иври Гитлис, Уто Уги, и особено Йехуди Менухин, който запазва в себе си истински култ към Енеску, смятайки го за свой духовен баща. По време на Втората световна война Енеску остава в Букурещ, развива богата диригентска дейност и окуражава творчеството на редица румънски музиканти. След края на войната композиторът емигрира в Париж, където остава до края на живота си. Умира през май 1955 г. и е погребан в гробището „Пер Лашез“ във френската столица.