Радостина Жекова: Ако войната в Украйна не приключи, ни чака още по-тежка година в сектор зърнопроизводство

Зърнопроизводителите носят голяма тежест от 2023 г. – ниски добиви в Добруджа, висока себестойност и все още налична стока по базите. Проблемите са няколко – външната търговия не само на България, но и на целия ЕС е променена. „След започването на войната в Украйна Русия превзе пазари, които принадлежаха на Европа. Това е икономическа война. Русия подарява стока на африкански държави и те автоматично вече не са консуматори на това, което ние произвеждаме“, категорична е Радостина Жекова. Украйна от своя страна, като част от Черноморския басейн, стоката, която не успява да изнесе, я вкарва в Европа и това нарушава вътрешноевропейския пазар. 
Проблемът на зърнопроизводителите и в момента е, че се запазват високите нива на разходите им. „В същото време българска стока се търгува и извън ЕС, където сме длъжни да се съобразяваме с ниските пазарни цени там, на фона на високата себестойност на продукцията ни тук. На този фон 2024 г. също няма да бъде лесна“, споделя Жекова. Тя допълва, че след добрата 2021 г. зърнопроизводителите са имали някакъв натрупан запас, но с оглед на предходните и настоящата година, той се изчерпва и това е притеснително. Наблюденията показват, че земеделците в Европа намаляват като брой и в България ситуацията не е по-различна. Прогнозите на Радостина Жекова е за окрупняване на стопанствата, тъй като за малките стопани ще е още по-трудно да издържат на настоящите условия на производство и пазари. „Европа години наред налива през програмни периоди пари в малки и средни предприятия и в млади земеделци и това е правилно, защото това са семейни ферми и те трябва да оцелеят. На практика се получава така, че от една страна говорим празни думи как трябва да се запази малкия и средния земеделец, а от друга страна му създават административни и финансови тежести, които той няма как да преодолее. Това е цинизъм, Европа обича празнодумието“, категорична е Радостина Жекова. 
 За щастие в България са направени бизнес ориентирани стопанства и те стоят на краката си и оцеляват, дори и в трудни години, независимо че вземат най-ниското субсидиране в Европа, а плащат най-високите ренти. „Това е реалността, в която работи българското земеделие, когато говорим за сектор зърнопроизводство“ посочи още Жекова. Нейните предвиждания, на базата на икономическия анализ са, че 2024 г. ще е по-тежка и от 2023 г., а ако не приключи войната в Украйна 2025 г. няма да е по-различна. „Хората като че ли не могат да си представят какво означава да фалира земеделец – това не означава просто да затвориш вратите на стопанството си. Това означава да дължиш страшно много пари на много хора, включително и на държавата. И когато това стане масово, това ще доведе до голямо напрежение. В Добруджа, при 3.5 милиона декара обработваема земя, друго, освен земеделие, почти няма“, заяви Жекова.