30 април – Международен ден на джаза

Международният ден на джаза е обявен през ноември 2011 година от ЮНЕСКО, за да подчертае ролята на специфичния стил музика в съвременния свят. Датата е обявена от Генералния секретар на организацията и от Хърби Хенкок – легендарен джазмен, посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз „Телониъс Монк“. През 2012 година Международният ден на джаза е признат и от ООН.

Целта на Международния ден на джаза е да събере общности, школи, артисти, музикални историци и джаз любители от цял свят, за да отпразнуват безценното културно наследство на джаза.

Джазът възниква в първата половина на 20 век в южните части на САЩ и съчетава в себе си африкански и европейски музикални традиции. Още от самото си зараждане джазът има най-различни поджанрове: Ню Орлиънс Диксиленд, Биг бенд, суинг, бибоп, латински джаз, джаз фюжън, кубински джаз, бразилски джаз, асид джаз. Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни музикални жанрове в света. Характерни инструменти за него са тромпетът, саксофонът, тромбонът, кларинетът, пианото и китарата.

След разпространението си по света в него се вливат местни национални културни и музикални традиции, които дават още по-голямо разнообразие на жанровете в джаза.

В България първият джазов оркестър е създаден през 1942 г. от родения в Харманли Асен Овчаров. Солист цигулар в него е Сашо Сладура, а вокалистка е Леа Иванова. Веднага след войната джазът в България е забранен. Хората, които се занимават с тази музика, са репресирани. Асен Овчаров е арестуван и въдворен в лагера в Белене. Леа Иванова е въдворена в лагера в Ножарово, а Сашо Сладура в Ловеч, където е убит през 1961 г.

Първият български джазов състав с международно признание е легендарният квартет „Джаз-Фокус 65“, който през 1967 г. печели наградата на критиката на фестивала в Монтрьо, Швейцария. През 1968 г. квартетът (в състав Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов и Любомир Мицов) записва и албум отвъд Желязната завеса в ГФР.

Една от иконите в българския джаз е маестро Вили Казасян. Кариерата му е трайно свързана с Бигбенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години.