3 май – Световен ден на свободата на печата

През 1993 г. ООН постанови 3 май да бъде световен ден на свободата на печата, за да се подчертае необходимостта от важността на темата. Решението е резултат от Генералната конференция на ЮНЕСКО, която в резолюция от 1991 г. "относно насърчаване на свободата на печата в света" е признала, че свободната, плуралистична и независима преса е основен елемент на всяко демократично общество.

На днешната дата международни организации на журналистите и издателите почитат всички, дали живота, здравето и свободата си, за да бъдат информирани хората.

Свободата на пресата се счита от мнозина за една от основните ценности на демократичната държава. 

България се изкачва с 12 позиции до 59-о място в годишната класация за свободата на медиите на "Репортери без граници" (RSF) за 2024 г., публикувана в петък по повод 3 май - световния ден на свободата на печата. Страната ни значително подобрява позицията в глобалния рейтинг, който включва 180 държави. Тя обаче остава на дъното в рамките на ЕС, където се е изкачила едва с едно място до 23-то, като след нея се нареждат единствено Унгария, Кипър, Малта и Гърция.

Международната организация обяснява подобрението на медийната среда у нас най-вече с факта, че през 2023 г. страната е била под управлението на правителството на Николай Денков, което според оценката ѝ е демонстрирало желание да осъществява реформи в областта на свободата на пресата. RSF посочва още, че българските институции са реагирали бързо на полицейското насилие над журналисти. 

Същевременно обаче от организацията за защита на журналистите критикуват управляващите, че не са успели да въведат системни мерки, за да разрешат "ендемичните проблеми" на България, включително този с нарастващия брой на делата шамари (SLAPP).  Независимо от напредъка, "Репортери без граници" отбелязва, че индикаторите на България в областта на политиката, икономиката и сигурността остават сравнително ниски.

Глобалната оценка на RSF за свободата на печата през 2024 г. отчита влошаване на заплахите и натиска, идващи от политически лица на световно ниво. От всички пет индикатора, формиращи авторитетната класация (икономически, политически, правен, социален контекст и сигурност), през 2024 г. политическият се срива най-много - средно със 7.6 точки на глобално равнище. Анализаторите предупреждават за свиване на подкрепата и уважението към медийната независимост и увеличение на натиска от страна на държавни и други политически играчи.

От RSF отбелязват, че се очаква много силен натиск във всички региони на света, където през тази година ще се провеждат избори. Организацията дава пример със Словакия, където в навечерието на изборите тази пролет бе разпространен генериран с изкуствен интелект аудиозапис с гласа на журналистката Моника Тодова, чиято цел бе да повлияе на изборните резултати. Според "Репортери без граници" при липсата на регулации за използването на генеративен изкуствен интелект могат да се очакват и други подобни случаи на предизборна дезинформация посредством манипулирани записи.