Светли петък е – Пресвета Богородица Живоприемний източник
БПЦ чества възстановяването на бэлгарската патриаршия
В Петък на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Превета Владичица Богородица, който се намира извън стените на Цариград и се нарича „Живоприемен Източник“. Спомняме и великите и свръхестествени чудеса, които са станали в този храм на Божията Майка. Свързан е с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.
Църквата била издигната от великия император Лъв, наричан Макелий (в 454 г.). Преди още да възлезе на императорския трон, този добър и смирен човек, известен със своята нравственост и милосърдие, един ден, разхождайки се на това място видял слепец, заблуден да броди в гъсталака. Тъй като слепецът бил много жаден, помолил Лъв да му помогне да утоли жаждата си. Лъв навлязъл в гъстата гора, но никъде не намерил вода и опечален се върнал. Тогава чул глас, който му казал:
„Не трябваше, Лъве, толкова да се трудиш да търсиш вода, понеже водата е наблизко“.
Лъв се върнал отново да търси вода, но пак не намерил. Отново чул същия глас: „Императоре Лъве, влез по навътре в гъстата гора и ще намериш локва; ще вземеш с шепа от мътната вода и ще утолиш жаждата на слепеца; ще намажеш с калчица слепите му очи и веднага ще познаеш коя съм, понеже отдавна съм на това място“. Лъв направил както му заповядал гласът и след като помазал очите на слепеца, той веднага прогледнал. Според предсказанието на Майката Божия не след дълго Лъв наистина станал император. Скоро след това той изградил на това място храм, който съществува и до днес. Оттогава тук започнали да стават много чудеса на изцеления.
Българската православна църква чества днес възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV век. Още през възрожденската епоха започват целенасочени действия от страна на българските църковни дейци за възстановяване на Българската патриаршия. Нужни са години усилия, за да се осъществи постепенно този възрожденски идеал. Първата стъпка към което е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград.
През 1950 г. е изработен Устав на Българската православна църква, в чийто чл. 1 "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия".
В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква решава да свика на 8 май с. г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.
Свиканият съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.
Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.
Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви.