21 май - денят на Св. Св. Константин и Елена

На 21 май православната църквата почита паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Свети Апостоли" в Константинопол, а градът 16 века носи името му. 

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

Българският народ свързва този ден с игрите по огън – нестинарството. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с починали предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

На 21 май имен ден имат всички, носещи имената Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко.