Православната църква празнува Свети Дух

Православната църква отдава почит на Светия животворящ Дух, който е третото лице на Светата единосъщна и неразделна Троица. Празникът е винаги 51 дни след Великден и се отбелязва на деня след Петдесетница. Двата празника са последни от Великденския цикъл.

На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове. На този ден църквата прославя Светата животворна Троица – Бог – Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети.
Според християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. В иконографията Свети Дух се изобразява като гълъб.

Народът ни нарича празника Духовден. Съществува и вярване, че на този ден Бог прибира душите на починалите. Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да “направят сянка” на мъртвите на оня свят.

В църквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи “виждат” свидните си близки покойници.

С празника Духовден започва “Русалската седмица”, “Русалската неделя”, “Самодивската неделя”. Русалийки или русалии били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват.

В Северна България вярват, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава.