Елена Балтаджиева, кмет на Каварна, в политическия диалог с Конгреса на местните и регионалните власти за изпълнението на съдебни решения за правата на човека
През май 2023 г. държавните и правителствени ръководители на страните от Съвета на Европа приеха Декларацията от Рейкявик, сред, чиито цели са и подобряване на изпълнението на съдебните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от всички нива на управление
Конгресът на местните и регионалните власти на Съвета на Европа (Конгресът) допринася за изпълнението на решенията на Съда на местно ниво чрез провеждане на открит и конструктивен политически диалог със съответните власти.
На 25 юни в страната ни бе делегация на Конгреса, водена от постоянния докладчик по правата на човека на организацията Гудрун Мозлер-Торнстром. Тя бе придружена от представители на Секретариата на Конгреса и експерти.
Това бе първото посещение за провеждане на политически диалог по темата в страна членка на Съвета на Европа. Срещата бе фокусира върху мерките и политиките, които биха могли да бъдат приети на местно ниво в изпълнение на решенията на ЕСПЧ, по-специално по отношение на групата от дела Йорданова и други срещу България, които се отнасят до прилагането на принципа на пропорционалност на заповеди за изземване на общински имоти или заповеди за премахване на незаконни постройки, когато засегнатите лица се лишават от единствено жилище.
Очакванията са да се разработи пътна карта за изпълнението на препоръките на ЕСПЧ, като се ползват добрите примери и практики, идентифицирани в общините, които да служат и като модел сред други държави от Съвета на Европа.
Поканата за участие в срещата бе отправена до кметовете от националната делегация в Конгреса. Реално участие в събитието взеха кметовете на Каварна – Елена Балтаджиева, на Венец – Нехрибан Ахмедова, на Мирково – Цветанка Йотина.
В приветствие към участниците Гудрун Мозлер-Торнстром сподели, че осезаемият напредък в изпълнението на решенията на Съда може да бъде постигнат само със силното участие на местните и регионалните власти. Тя изрази своята надежда, че чрез подход отдолу-нагоре ще може да се подтикне изпълнението на национално ниво, като за основа се вземат местните добри практики и политики.
От Конгреса бе поставен въпросът за възможността за изпълнение на препоръките на ЕСПЧ на местно ниво без изчакване на националната уредба, което по свой начин да окаже натиск върху националното ниво и да подкрепи задълбочаването на процесите по децентрализация. Предложено бе да се изготви типов модел на наредба, регулираща в детайли процесите по преценка на пропорционалността, което не бе възприето от участниците еднозначно. В изказванията си всички посочиха, че казусите във всяка община са толкова различни, че се обезсмисля изготвянето на образец, който да се адаптира в последствие. Всички участници изказаха мнение, че се предприемат редица мерки в тази сфера, но биха предпочели да изчакат приемането на националната рамка, с оглед прилагането на унифицирани срокове, критерии и изисквания.
В рамките на втората част от дискусията бяха разгледани редица практически примери от общините. Участниците посочиха важността на координацията с множество партньори, включително с НПО сектора и доброволчески мрежи, за идентифициране и намиране на решения на проблемите на хората в нужда, както и сътрудничеството с местни лидери, чрез които да се комуникира с хората в отделните общности. В редица общини функционират обществени съвети и общински комисии, занимаващи се с тези въпроси, които подготвят и съответната подзаконова нормативна база.
Участниците посочиха, че до този момент не са предприемали мерки за изземване на имоти или за премахване на незаконни постройки, които биха оставили лица без жилище. В дискусията бе посочено, че докато повечето по-малките общини имат възможност за настаняване в общински жилища, то това не е факт за големите общини. Освен липсата на свободен жилищен фонд, като предизвикателство бе посочена и вътрешната миграция в страната към по-големите градове, което утежнява допълнително ситуацията. В редица случаи за уреждането на казусите с незаконните постройки са предприети действия в сферата на териториалното планиране, като се изготвят общи устройствени планове и промяна на предназначението на земите за жилищни нужди, когато това е възможно. Сред примерите са и предоставяне за продажба на терени за жилищни нужди с отстъпено право на строеж, включително с готови инвестиционни проекти за жилищни сгради. Някои общини са осигурили и административен капацитет за подкрепа на лицата при попълване на документите за регистриране като нуждаещи се и кандидатстване за социално жилище, както и са предоставили възможност за трудова заетост за тези лица, за да могат да покриват режийните си разходи.