Православната църква прославя св. Параскева Римлянка

Тя живяла в края на втория и началото на третия век. Била единствена дъщеря на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си в истините на християнската вяра.

Параскева била още малко момиче, когато родителите й починали. Получила в наследство голямо богатство. Тя помнела наставленията на родители си – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева използвала богатството не за разкош, а за дрехи на голите, храна на гладните и подслон на странниците.

Тя старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила силна злоба у езичниците. Параскева решила да не се омъжва и посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела.

При гоненията на християните в Римската империя, император Диоклетиан я изправил пред съд през 303г. Съдията заповядал да я пребият, после я хвърлили в тъмница. През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били причинени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й казал: „Ето какво ти донесох за утеха – честния Кръст, трънения венец на Христа, копието, с което прободоха ребрата му, тръстта, която начерта опрощаването греховете на света, гъбата, която изтри престъплението на Адам. Стани, изцелява те Христос!”

Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава и силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо са зарадвали, като помислили, че тя най-после се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.

Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват. Затова заповядали да я обезглавят. Ден след нейната смърт съдията, който издал присъдата, починал. Тя била погребана в дома си, а на гроба й започнали да стават чудеса.