Химера ли остава поливното земеделие в България
Сред пречките за връщане на поливните площи в страната ни са липсата на политика в сектора и смазваща бюрокрация
Въпросът за поливното земеделие е изключително важен, но по думите на председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България Илия Проданов, няма на кого да бъде зададен. „Когато през последните 10 години сме сменили над 10 министри на земеделието, е трудно държавата ни да прави политика, а за да се случат тези неща, има нужда от политика в сектора“, посочи Проданов. Според него Министерството на земеделието и храните се е превърнало в разплащателна агенция, която плаща на пожар и не извършва абсолютно никаква политика в сектора. „Категорично можем да върнем поливното земеделие и не се изисква много, а само усилие от страна на държавата да тръгне в тази посока“, допълва той.
Илия Проданов даде за пример Румъния, която за последните три години е увеличила поливните си площи до 35 милиона декара. Това поставя в неизгодна позиция българския производител, който излиза в конкуренция с държави като северната ни съседка на световния пазар. „Продаваме на едни и същи пристанища, имаме едни и същи разходи за транспорт, търгуваме с едни и същи консуматори на зърно, а те произвеждат при съвсем различни условия, защото 1/3 от земята им е поливна“, заяви Проданов. Примерът с Румъния е още по-красноречив, тъй като там водата за поливане за нуждите на земеделците е напълно безплатна, защото се субсидира от държавата, поемат се и 80% от разходите им за електроенергия, нужна за поливните системи. „Сами разбирате, че ние няма как да бъдем конкурентни. Голямата степен от стопанствата в България са семейни и засега са успели да оцелеят, благодарение на далновидно управление и оптимизиране на производството. Ако тези кризи продължат и нямаме държавна политика, няма да оцелеят още дълго. Вода има, начини за поливане има, земеделски производители, които да го направят, има, единственото нещо, което липсва в момента, е държава“, посочи Проданов.