„Кръстов хляб“ ще е специалния акцент в тазгодишното издание на „Празникът на гърнетата“

Характерно за обредният хляб за Кръстовден, е т.нар кръсташка - релефната украса на хляба изобразяваща кръст. Кръстовден се пада по време на пости, затова и насъщният трябва да е постен. На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка)- обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата. Смята, се че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, деня и нощта се кръстосват.

Много обичаи, традиции и поверия са свързани с празника. Според тях Господ слиза на Земята веднъж в годината и това е именно в нощта на 13 срещу 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса. Народът вярва, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. С празника започва и гроздоберът. С него е свързан края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. На този ден слънцето тръгва “назад”, настъпва равноденствие. Рано сутринта жените носят в църквата зимното семе – на всички житни растения, които ще садят през есента, за да бъде осветено. Освен това те носят и босилек, който след това пазят за лек. За празника се раздават пресни пити. Тези дарове умилостивяват стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие. По традиция жените заравят или “кръстосват” стъблата на многогодишните си китки в градината, за да не се “пресекат”, тъй като студът наближава и се очаква падането на първите слани. Мъжете от своя страна си пазят кръста от идващия студ и започват да увиват поясите си. Не се работи, освен брането на грозде, подготовката на виното, оране и засяване. Не се мете, не се дава нищо назаем, “за да не се изнесе берекетът”, също не се шие с игла, “за да не се надупчи” семето.

На Кръстовден официално се откриват и седенките, очаквани с огромно нетърпение от девойките и момците. В Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.