Отбелязваме Симеоновден

На първия ден от септември православната църквата отбелязва Симеоновден - празникът е в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. 

Симеон Стълпник е роден през 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Като станал на 18 години, постъпил в манастир, но все му се струвало, че малко се труди за Христа, затова един ден оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се високо, намерил удобно място и се усамотил там.
По-късно си изградил място за молитва - тясна килия върху стълб от камъни. Там приемал дошлите за съвет хора. Свети

Симеон прекарал на стълба няколко десетки години. Блажено починал на 103-годишна възраст.

Симеоновден се счита за земеделската нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”

Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита.

По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно.
 На днешния ден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.