30 септември - Международен ден на преводачите

Патрон на преводачите е Св. Йероним Блажени, превел Библията от гръцки и еврейски на латински език

30 септември - Международен ден на преводачите

Датата 30 септември е избрана да почете патрона на преводачите, св. Йероним Блажени, починал на 30 септември 420 г. Св. Йероним превежда Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 и 406 г.



На 24 май 2017 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която признава и включва Международния ден на преводача в календара на честванията си. Съсловието отбелязва този ден с конференции и срещи, обсъжда професионални теми и проблеми, обединява се с достойнство и професионализъм в една изключителна професия, която изисква не само познаване на два или повече езика, но и широка обща култура, въображение, съобразителност и много други качества.

От политиката и международното сътрудничество, през документи и специфична терминология, до литература и култура - няма сфера от човешкия живот, която да не дължи на преводачите и техния труд.

Преводач е човек, който извършва превод на устна реч или писмени текстове от един на друг език, най-често от чужд на роден и обратно. Преводачът може да превежда още от жестов език на устен и обратното, както и от един жестов език на друг.

Според вида превод, преводачите се разделят в специализацията си на преводачи от един на друг език, жестови преводачи, конферентни преводачи, преводачи-придружители и т.н.

Устният превод например се дели основно на два вида – консекутивен (последователен, при който говорещият и превеждащият се редуват) и симултанен, или още наричан синхронен (едновременен, при който говорещият не прави специални паузи, в които превеждащият да говори). Синхронният превод е предпочитан за конференции, симпозиуми, конгреси и се практикува при наличие на необходимата техника (кабина, микрофони, приемници).

Синхронният превод винаги се извършва в екип от двама преводачи на езикова комбинация. 

Ето какво казва св. Йероним за превода: „Преводът от един език на друг, ако е направен дума по дума, скрива смисъла, така както гъстите бурени скриват младите кълнове. Робувайки на падежите и фигурите, стилът, вместо да изрази с малко думи кратката мисъл, едва успява да я загатне, въпреки дългите криволици и парафрази. Нека други да ходят на лов за срички и думи; ти търси мислите“.