3 ноември 1957 – Кучето Лайка: Първото живо същество, полетяло в Космоса

На 3 ноември 1957 година съветските учени постигат важен етап в космическите изследвания, като изпращат първото живо същество в орбита около Земята – кучето Лайка. Мисията е историческа и предоставя на учените първите доказателства за реакциите на жив организъм в условия на космически полет и безтегловност. За съжаление, Лайка оцелява само около седем часа, като загива от стрес и прегряване малко след изстрелването и няколко обиколки на планетата.

Лайка е намерена на московските улици и избрана за мисията. Малките ѝ размери и издръжливостта я правят подходящ кандидат за тесните пространства на „Спутник-2“. Преди мисията Лайка и още две кучета – Албина и Мишка – са подложени на продължителни тренировки. Те прекарват седмици в тесни клетки и преминават през симулации на изстрелване, което помага на учените да подготвят животните за суровите условия в космоса. Изборът пада на Лайка заради нейната издръжливост и спокойствие в критични ситуации.

Няколко дни преди старта Лайка е настанена в кораба. Заради необичайно студеното време за сезона, в капсулата е поставен климатик, който поддържа стабилна температура за животното. „Спутник-2“ е оборудван не само с оборудване за Лайка, но и с инструменти за измерване на слънчевата радиация и космическото лъчение. Въпреки успешното излизане в орбита, дефект в топлинната изолация довежда до повишаване на температурата в кабината, което става фатално за кучето.

Историята на Лайка предизвиква огромен световен интерес и поставя важни етични въпроси. За първи път животно става „пътешественик“ в космоса, но на цена, която поражда спорове за използването на животни в научни експерименти. През 1998 г. един от учените, отговорни за мисията – Олег Газенко, изразява съжаление за съдбата на Лайка. Впоследствие, през 2005 г., едно място на повърхността на Марс е наречено на нейно име – символ на историческия подвиг и жертвата, която едно животно прави в името на научния напредък.