Нос Калиакра – Където историята среща безкрайността на морето

Нос Калиакра е едно от най-впечатляващите места по българското Черноморие, разположено на около 12 километра източно от Каварна и на 60 километра североизточно от Варна. Известен със своите отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу до морето, Калиакра не само пленява с природната си красота, но и с древната си история, датираща от IV век пр.н.е.

Най-ранните сведения за обитателите на Калиакра сочат, че тук се е заселило тракийското племе Тиризи. Първоначално наречен Тириса или Триса, районът по-късно придобива значението на стратегическа крепост и дори се превръща в столица на цар Лизимах – един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. През V и VI век Калиакра е укрепено ядро срещу варварските нашествия и е сред важните градове в римската провинция Скития.

През XIV век Калиакра достига най-голямото си значение, когато става една от столиците на Карвунското деспотство под управлението на българските владетели Балик и Добротица. По това време носът се развива като мощен средновековен град, където владетелите секат собствени монети и създават религиозно средище. Тук крепостните стени пазят църкви и манастири, които превръщат Калиакра в център на духовен и икономически живот. На името на Добротица е кръстена и областта Добруджа, като това име по-късно остава и за региона.

Калиакра е обвита в множество легенди, които придават допълнителен блясък на това уникално място. Една от най-популярните е легендата за 40-те български девойки, които, за да избегнат пленничеството от османските нашественици, вплитат косите си една за друга и се хвърлят в морето. В тяхна памет на носа е издигнат обелиск, наречен „Портата на 40-те девици“.

Друга легенда разказва за Св. Никола, покровителя на моряците, който бягал от османците, и за да му помогне, Бог удължавал земята под краката му. Така се образувал самият нос, но в крайна сметка светецът е заловен и убит. В негова чест днес на Калиакра има параклис, който символизира неговия гроб и почита паметта му. През периода на османското владичество, тук се е намирал дервишки манастир, за който се вярвало, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.