144 години от рождението на хуманиста и класика на българската литература Йордан Йовков
Дом-паметникът на Йовков в Добрич е включен в Стоте национални туристически обекта, свидетелство за трайното му присъствие в българската културна памет
Йордан Стефанов Йовков (1880-1937) е български писател, известен като майстор на късия разказ и един от най-значимите автори в българската литература. Той е член на Съюза на писателите от 1920 г., избран единодушно заради впечатляващото си творчество.
Роден на 9 ноември 1880 г. в село Жеравна, Йовков прекарва детските и юношеските си години там, завършвайки основното си образование през 1895 г. и гимназията в София през 1900 г. Поетът Иван Грозев, който му преподава литература, предсказва неговото бъдеще като писател, разпознавайки таланта и наблюдателността му.
След дипломирането си Йовков се установява в Добруджа и учителства в различни села до 1912 г. Той служи като командир на рота по време на Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен край Дойран и е повишен в чин. Тези години оказват дълбоко влияние върху творчеството му, като военната тематика става водеща в много от разказите му.
След войните Йовков живее в София и работи като редактор и библиотекар, докато публикува разкази, които го нареждат сред най-видните писатели-хуманисти. През Първата световна война отново е мобилизиран и пише своите известни военни разкази, събрани в два тома през 1917 и 1918 г. В творбите си Йовков отразява живота на войниците и тяхната съпротива срещу злините на войната, представяйки човешката доброта и красота като най-големите сили.
След войната Йовков създава своите най-забележителни произведения, включително сборниците „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, и романът „Чифликът край границата“. В тях той разглежда теми за нравственото прераждане и безкористната доброта. Историите му са пропити с атмосфера и изобразяват селския живот с дълбочина и хуманност.
Последните години от живота на Йовков са изпълнени с усилена творческа дейност, но и материални трудности, които се отразяват на здравето му. През 1937 г. той заминава на лечение в Хисаря, а по-късно е опериран в Пловдив, където умира на 15 октомври 1937 г. Погребението му в София се превръща в символ на народната признателност.
Йовков е преведен на над 37 езика, включително арабски, китайски и японски, което подчертава значението му за световната литература. Творчеството на Йовков остава вдъхновение за поколения читатели, със своя хуманизъм и дълбока вяра в добротата и красотата като основни сили, способни да променят света.
